— Не зная. Това е въпросът, чийто отговор трябва да намерим. Защо? Докато не намерим отговора, не можем да опазим премиера.
Сарп отвори уста да каже нещо, но не издаде звук. Сякаш дъх не му беше останал.
— И какво ще стане сега? Какво ще прави премиерът?
— Нищо — вдигна рамене Волкан. — Утре премиерът ще присъства на погребението ми.
— Ти си откачил — извика Сарп. — И премиерът, и Корай… И аз, дето се замесих в тази работа. Всички сме луди.
Двамата седнаха и замълчаха.
Сарп помисли да попита дали убиецът е влизал в дома на Суна, но се отказа. Щеше да бъде глупаво. Ако имаше нещо, Волкан щеше да му каже.
Друг въпрос обаче човъркаше ума на Волкан. Когато премиерът влезе в стаята, където се беше скрил, прошепна „Лейла?“. Коя беше Лейла?
Лондон
Когато изпратеното от Гардения от нелегалната квартира съобщение стигна до Джесика Тейлър, Биг Бен показваше десет и двайсет и седем вечерта, но директорът на МИ6 беше още в кабинета си. В десет и двайсет и девет Тейлър пътуваше към „Даунинг стрийт“ на задната седалка на бронираната си кола. Вратата на номер десет веднага се отвори и Желязната лейди беше приета в заседателната зала на горния етаж, където я очакваха премиерът Стенли Удбридж, външният министър Оливър Винсънт Калвин и началникът на Генералния щаб, армейски генерал Томас Седрик.
— Е, Джеси — каза Удбридж, — вероятно имаш основателна причина за свикване на съвещание по това време.
— Офелия настоява да изведем двама души от Истанбул.
Всички знаеха, че това е кодовото наименование на капитан Гардения Нериса.
— Ти как мислиш?
— Като Офелия.
— Тоест да ги изведем.
— Да.
— Ами изведи ги тогава, Джеси.
— Но има един проблем, господин премиер.
— Тъкмо си мислех кога МИ6 ще започне да ни създава трудности. Какъв е проблемът? Офелия да не иска да се жени? — но и сам не се засмя на шегата си.
— Онези, които трябва да изведем, са търсени от полицията.
— Супер! В какво ги обвиняват?
— Офелия каза, че имат връзка с убийство.
— Убийство ли? — намеси се генерал Седрик. До този момент беше седял безмълвно на мястото си, сучейки червени мустаци. Джесика Тейлър знаеше, че я псува, задето по това време го е докарала на „Даунинг стрийт“ десет.
— Да — потвърди, без да отмества поглед от премиера Удбридж. — Офелия казва, че Ромео — това пък беше кодовото име на посланик Волкан Демиркан — бил убеден във връзката на това убийство с „Пергел“.
— „Пергел“ ли? — съживи се външният министър Калвин, щом чу кодовото наименование на операцията.
— Ти не спиш ли, Оливър? — измърмори премиерът. — Мислех, че си задрямал. Заблудил съм се. Имаш да ни кажеш нещо ли? Би трябвало, защото ти ни въвлече в това.
— Господин премиер — отговори министърът, — Ромео е много опитен дипломат.
— Това ми го каза поне сто и двайсет пъти преди старта на „Пергел“. Или беше сто двайсет и два?
Такъв си беше премиерът. Когато се притеснеше, се опитваше да се успокои с шегички, които не разсмиваха никого.
— Доказал се е многократно в кариерата си — намеси се Джесика Тейлър. — Досега не е грешил в сътрудничеството си с нас. И след като изскочи от подводницата…
— Разбира се, въпреки многобройните си ангажименти успя да накара Офелия да се влюби в него. Не е ли вярно, Джеси? И агентът вчера настоя да прекратим наблюдението на квартирата, понеже Ромео искал така. А ти разреши. Сега можем да разберем какво се случва в проклетата къща само с благоволението на Офелия.
— Исках да кажа, господине — прокашля се Калвин, забелязал нервността на премиера, — че Ромео е сигурен. Щом мисли така, трябва непременно да го имаме предвид. Ако убийството действително е свързано с „Пергел“, не можем да си затворим очите.
— Кой, казвате, бил убит?
Всъщност никой нищо не беше казал.
— Един турски изследовател. Корай Булут. Доста известен изследовател. Онзи, който подхвърли идеята, че химическите атаки не са дело на Ал Кайда.
— О, да — каза премиерът. — Спомням си. Който все говори за Тайната държава.
— И сега смятаме, че е жертва на някое от убийствата в „Пергел“.
— Значи смятате, Джеси…
— Така изглежда. Гърлото му е прерязано. Човекът, за чието извеждане настоява Офелия, е виден сърдечен хирург. Професор Сарп Кая — продължи Джесика Тейлър, без да обърне внимание на подигравката на премиера. — Сарп Кая е бил с изследователя в нощта на убийството. Преди смъртта си жертвата му е споменала за „Пергел“. По-късно му се обадила, че в дома му има някой. А преди два дни някой се опитал да прегази професора с пикап.