— И защо известният доктор бяга от полицията?
— Това е малко сложно — притеснено отговори директорът на МИ6.
— Сложно значи. Аз пък си мислех, че разказаното дотук е сложно. Май пак се заблуждавам.
Джесика Тейлър отново не обърна внимание на подигравката:
— Макар да знае много неща, докторът не е споделил с полицията. Искал лично да открие убиеца и да му отмъсти. И затова непрекъснато се измъквал от следящите го полицаи. Те са решили да арестуват него и момичето му за възпрепятстване на следствието. Освен това…
— Освен това ли? Джеси, ако имаш още за разказване, да изпием поне по един чай.
— Освен това — продължи шефът на МИ6, — докторът е разпознал Ромео.
Пистолет да беше гръмнал в залата, не би постигнал същия ефект.
— Какво? — извика генерал Томас Седрик.
Премиерът ядосано удари по масата.
— И не само той — пусна още един куршум Джесика Тейлър. — Момичето на доктора и сестрата на жертвата… Вече трима души знаят, че Ромео е жив. И турският премиер вече знае или е на път да научи.
— Как? Как е изтекла информацията?
— Не е изтекла — каза директорът на МИ6, сякаш това беше съвсем в реда на нещата. Тези тримата живеят заедно с Ромео в нелегалната ни квартира.
Премиерът Стенли Удбридж се вцепени. След известно време успя да промълви само три думи:
— Това е катастрофа.
Никой нищо не каза. Удбридж въздъхна няколко пъти, опитвайки се да преодолее шока, и тревожно изхриптя:
— Прекратете „Пергел“. Има пробив. Трябваше да знае само премиерът. А сега са узнали още трима, които са извън схемата. Сигурно ще се разбере, че Ромео е жив. Ще се разрази грандиозен скандал — и огледа присъстващите с ококорени от страх очи. — Не мога да се ангажирам с това. Консерваторите ще скочат. Представете си медиите.
Като си помисли за вестникарските заглавия, за отровните журналистически клевети и нескончаемите изказвания от екрана на гражданските организации, се паникьоса тотално и повиши глас:
— Направете нещо! Прекратете проклетия „Пергел“. Вижте какво ще правите с Ромео. Ще го очистите ли? Или ще го пратите под фалшива самоличност вдън земя. Просто измислете нещо.
— Не става — категорично отсече Калвин. — Прекратяването на операцията няма да промени нещата. Ако тримата решат да говорят, ще го направят въпреки спирането на „Пергел“. Не забравяйте, че сме изправени пред по-голяма опасност от скандала.
— Когато ми казахте, че някакъв луд, който се мисли за цар Соломон, се готви да превземе света, ви повярвах. Какво беше там, човечеството щяло да бъде поробено. Оня щял да надуе фанфара…
— Не фанфар — измърмори нервно Калвин, — а тръбата на Давид.
— Не по врат, а по шия. Надува я и толкова. И като свирне, човечеството ще трябва да избира между подчинението пред Йерусалим, който онзи ще провъзгласи за център на света, и смъртта. Убедихте ме дори, че мръсникът ще получи някакво оръжие, което ще доведе до Второто пришествие.
Директорът на МИ6 отвори уста да реагира, но Удбридж не ѝ даде възможност:
— Не съм свършил Джеси, не съм свършил. Каква беля само ми отворихте на главата. Отвлякохте дипломат. И то на територията на чужда държава.
— Информацията на българските власти е много оскъдна — опита се Калвин да се намеси, но премиерът изобщо не го чу и продължи, сякаш анализираше сам за себе си:
— Не стига отвличането, ами и демонстративно го убихте. Вкарахте го в атомна подводница и му поръчахте какво да каже. Изстреляхте го от подводницата без знанието на турските власти. И аз склоних на всички тези безумия. А сега ми обяснявате как още трима души са вътре в тази бъркотия, обаче сме длъжни да продължим.
Млъкна, за да си поеме дъх. Изгледа ги един по един.
— Сега ми кажете истината. Изложени ли сме на атака или не?
— Атака ли? Каква атака? — смръщи вежди генерал Седрик.
— Вирусна, Седрик, вирусна. Дали ни пуснаха вирус, който тотално ще ликвидира човечеството? Как иначе да обясним всичките щуротии, които извърших, след като повярвах в шантавите ви опасения? — и внезапно се обърна към шефа на МИ6: — Знаеш ли кой дойде тук вчера, Джеси? Сър Алек Франкли Томас. Нали го познаваш? Великият не знам кой си на масоните. Какво ли не изприказва само. „Махни тия скапани агенти от ложите ми“, каза. Можеш ли да си представиш? Иначе щял да събори света на главата ми. Знаете колко е силен и влиятелен. Направих точно онова, което не биваше, и то благодарение на вас. Настроих масоните срещу себе си. И защо? Понеже търсим уж някаква връзка между тях и откачения, наречен Тувалкаин. И този скандал ако гръмне, спукана ми е работата. Това би било краят не само за мен и за правителството на консерваторите, а и за остатъка от доверие към Великобритания. Въвлякохте Великата Англия в театро. А мен поставихте в ролята на лудия.