Осем ли?
— Кои са?
Ръката на сянката се протегна напред в светлинния кръг. Показалецът сочеше дясната стена. Една зона се освети.
На превърналата се в екран стена се виждаха осем снимки. И под всяка — по два реда бележки.
— Прочети и запомни.
Той вече го беше направил. Като му дойдеше времето, щеше да си спомни.
— Две от тях са жени.
Металният глас се изсмя страховито.
— Само не ми казвай, че не убиваш жени, Скорпион.
Смехът продължи още малко.
— Защото няма да ти повярвам. Съжалявам за момичето в хотелската стая. Хубава беше. Жалко, много лошо е паднала. Счупил ѝ се гръбнакът и умряла на място. Какъв трагичен инцидент, нали? Добре, че не е изпитала болка. Така каза полицията. И черепът ѝ май бил счупен, такива нещо подочух. Само не можах да проумея синините по ръцете. Сякаш я е стискал октопод.
Как този беше разбрал толкова бързо? Що за организация е това? Имаше очи и уши навсякъде. Следеше и него. Не биваше да го забравя.
Скорпиона предпочете да замълчи. Трябваше да се съсредоточи върху целите. Отново погледна снимките. За Бога, помисли си. Един само да очистя, земята ще се разтресе.
Прокънтелият смях беше още по-зловещ от преди.
— Точно както си мислиш — въздъхна сянката. — Един само да изчезне, ще настъпи ад. И особено ако един след друг заминат и осемте. Но какво да се прави? Тувалкаин иска така.
Скорпиона продължи да наблюдава внимателно изображенията, които ту се появяваха, ту изчезваха върху превърнатата в екран стена.
След секунда мълчание гласът продължи:
— Имаш осем нови фирми, Скорпион. Осем фирми, чиито кодове на сметките ще знаеш само ти. За всяка работа по петстотин хиляди. Схвана ли?
Схванал беше.
— Не зная какво ще правиш с толкова пари — отбеляза гласът. — Ще можеш да се мериш с Тръмп и Бил Гейтс.
И отново избухна в истеричен смях.
— Това е всичко… Не бързай с последната мишена. Приближи я, но не прави нищо. Чакай заповедите ми. Може да го оставя за себе си.
Млъкна. Известно време се чуваше хрипливото му дишане. Изображението беше толкова реално, че на Скорпиона му се стори, че усеща гадния му дъх.
Когато букетите от светлини затанцуваха отново, сянката изхриптя:
— За малко да забравя. Последната ти изява беше много показна, Скорпион. А Тувалкаин наказва с меч!
Спусналото се от тавана ветрило зелена светлина внезапно изчезна. Формите и цветовете се изгубиха един по един. Остана само окото в сребърния триъгълник. После и то угасна. Скорпиона изведнъж се изгуби в светлината.
Истанбул
Корай Булут весело вдигна чаша, сякаш не той беше изломотил преди малко: „Човечеството е в опасност, преследват ме. Усещам, че се приближават, помогни ми!“
— Огън за братството ни!
В тона му нямаше подигравка. Явно под „братство“ разбираше не масонското, а тяхното дългогодишно приятелство. Но откъде знаеше символа „да запалим огън“? Или го беше казал случайно?
— Огън — отговори.
Чукнаха чашите си:
— Огън за справедливостта!
Май пак бълнуваше.
— Огън!
— Огън за равенството!
След всеки огън отпиваха по глътка.
След заседанието за избор на нов ръководител масоните слизаха долу и сядаха край масата. Церемонията се наричаше Потири агапи. На тази вечеря имаше цял куп символични названия. Вместо чиния се казваше керемида, вместо вилица — кирка, вместо чаша — оръжие. Новият Почитаем казваше: „Да заредим оръжията, братя!“, и чашите се напълваха; когато Почитаемият видеше пълните чаши, нареждаше: „Огън с оръжията, братя!“. Масоните ставаха на крак, протягаха чаши и в един глас казваха „Огън!“.
Смешна, но впечатляваща церемония. И явно Корай познаваше и нея, и ритуала.
— Огън, добре — усмихна се Сарп.
— Огън!
Поднесоха чаши към устните си и отпиха. След три „огъня“ ракията в чашите свърши.
Корай се разсмя:
— Следващия път огънят ще е за Енох.
— Енох ли? Този пък кой е?
Корай размаха показалец.
— Не познаваш ли пророка, който според вашата масонска литература е прапрадядо на Ной? Известен е като създател на масонството преди Потопа. Зидарят Енох, изградил един над друг девет тайни купола под земята.
— Не, не го познавам.
Корай отново размаха пръст. Сега завъртя и глава. Усмихваше се като палаво дете. Но Сарп долавяше тревогата в погледа му, която се опитваше да скрие зад дебелите очила.
— На бас, че не си чувал за Иавал и Тувалкаин!
— Не съм.
— Абе, що за масон си ти? — и впи в него строгия си, питащ поглед. — Ти подиграваш ли ми се? Не си ли масон?