Сарп се обърна, но не видя колата, която ги докара. Кога толкова бързо бяха изчезнали тези хора? Когато тръгна червеният туристически автобус с отворен горен етаж на отсрещната страна, препълнен с туристи, видяха шадравана точно в средата на площада. Грозен, безформен шадраван със статуи на жени и делфини. Зад него имаше огромна сграда с развяващо се от последния етаж американско знаме.
— Хайде — каза Филиз. — Да започваме.
Преминаха през площада, хванати за ръце като влюбени, тръгнали на разходка. Прекосиха моста над някога пълния с вода ров. През вратата с арки насреща влязоха в Ла Валета, криеща тайната на Корай.
Първата работа на Сарп беше закупуването на карта на града. Опрели глави, се помъчиха да определят местонахождението си.
— Тук сме — посочи с пръст Филиз, забелязала рисунката на крепостната врата с арки, през която току-що бяха минали.
— А къде ли е онова, дето наричат Барака?
Разгледаха картата по-подробно, но нищо не намериха. Дори да беше под носа им, едва ли щяха да го забележат. Сарп взе картата и се запъти към момичето на касата:
— Извинете, търсим нещо, наричано Барака.
— Парка ли имате предвид?
— Не зная. Барака. Салют Батери…
— Да — отговори момичето, разбрало какво търсят. — Градините Барака. Вървете по този булевард. Първата пресечка вдясно. Наляво след първия блок. Градините Барака са в края на улицата. Много красиво място. Великолепна гледка…
— Салют Батери? — прекъсна я Филиз.
— Също е там — отговори момичето, недоволно, че го прекъс-ват.
— Да вървим. Ако се помотаем още малко, тая жив ще те налапа…
Сарп се изкефи въпреки напрежението. А иначе се отвращаваше от ревниви жени. Колко връзки беше прекъснал заради това. За пръв път ревността и гъделичкането на самочувствието му от жена беше още едно ново усещане през последните дни.
Минаха между тесните сгради и църкви от малтийски камък и свиха наляво. След лек наклон излязоха на залесено пространство.
— Ето, тук е. Градините Барака.
— Никакви топове не виждам тук.
— Ела да проверим — дръпна я за ръката Сарп. — Паркът май е зад тази църква.
Наистина беше така. Отпред, в края на дърветата, се виждаше тераса с арки. Когато стигнаха дотам, видяха морето. Всъщност то беше долу. Точно насреща им като пачи крак се простираха естествените входове и изходи на пристанището, построено в лагуната. А те се намираха на най-високото място, откъдето крепостта властваше над залива и открито море. От тази височина никакъв кораб не можеше да влезе в залива незабелязан. Нито пък да излезе. Най-вероятно тук е била градската отбранителна система.
Сарп усети как сърцето му ускорява ударите си. Сега бяха на мястото указано в шифрованата бележка от очилата на Корай. Ами артилерийската батарея? Къде бяха топовете? Сега забеляза отдалечаването на оглеждащата се Филиз. Отиде до самия край. Спря до каменния парапет и погледна надолу.
Там бяха!
Осем исторически топа, боядисани в черно, бяха насочени от гнездата си към морето, отворили гигантски гърла, сякаш да глътнат врага.
Пред тях имаше табела.
SALUTE BATTERY.
Приветствена батарея.
Тези топове бяха използвани за удар по врага и поздрав към приятелите.
Добре, ами сър Томас…
— Сарп, Сарп!
Обърна се и видя тичащото към него момиче.
Уплаши се, затича се насреща ѝ и я прегърна.
— Случило ли се е нещо?
— Там… Сър…
Не можеше да говори, задъхана от вълнение и тичане. Посочи с ръка една точка точно насреща им.
— Какво? Къде? — тръгна нататък Сарп, без да пуска ръката ѝ.
Филиз посочи стената зад онази с арките. На нея имаше мраморна плоча колкото човешки бой с надпис. Издълбаното върху нея име прогори като огън очите на Сарп.
СЪР ТОМАС ФРАНСИС ФРИМАНТЪЛ.
— Открихме го — плеснаха с ръце. Но моментално се умъл-чаха. Нищо по-неестествено нямаше от двама туристи, надаващи възторжени възгласи при вида на паметна плоча. Ако някой полицай беше поискал документите им, край с тях. Защото бяха бегълци, влезли нелегално в Малта.
— SACRED TO THE MEMORY OF SIR THOMAS FRANCIS FREMANTLE KNIGHT GRAND CROSS OF THE BATH, GUELLPH, SAINT FERDINAND AND MERIT… — зачете на глас Филиз дългия надпис.
— Стига си чела — промърмори Сарп. — Изброяват достойнствата му. Умрял през 1819 година в Неапол. Велик кръстоносец. И още много титли. Поставили са плочата, за да го обезсмъртят — същевременно се мъчеше да скъса хастара под мишницата си и да извади пликчето с шифрованата бележка. — Снимай го.
— Какво?
— Снимай надписа. Така че да се чете.
Филиз изпълни нареждането. Беше схванала намерението на Сарп. Извади фотоапарата си „Олимпия“ и направи доста снимки на мраморната плоча.