— Ела — каза Сарп. — Да пием по кафе в заведението.
Скриха се под един чадър от вече палещите лъчи на средиземноморското слънце.
Вече нямаха търпение дори да изчакат кафето.
— Моля те, намери най-четливия абзац — каза Сарп. Шифрованата бележка на Корай беше на масата, под ръката му.
Филиз се загледа в дигиталния дисплей и избра най-четливото място.
— Откри ли?
— Това не е зле.
— Дай да видя.
Взе апарата от момичето и погледна:
— Прекрасно — констатира и ѝ го върна. — Остров — парцел: Едно: 1–1. Сега ми кажи първата буква от първата дума на първия ред.
Филиз намери първата буква на първата дума от първия ред на фотографирания надпис:
— S.
Сарп нетърпеливо записа буквата на друг лист и каза:
— Втори ред? Първата буква на втората дума?
— Т.
Сарп изписа и втората буква — SТ.
В края на кода, даващ буквата S — Едно: 1–1, нямаше точка. Но след втория, указващ буквата Т, имаше. Сарп сложи точка след SТ.
— Това е съкращение на Saint. Свети. Да продължаваме. Дванайсети ред. Брой внимателно, да не ги объркаш.
— Добре, на дванайсети ред съм.
— Третата буква на третата дума.
Развълнувано зачака с молив в ръка, докато момичето отброяваше.
— J — каза тя с приглушен глас. — J.
Той го записа след предишните букви.
— Отново първи ред. Четвъртата дума, четвърта буква.
Филиз бързо я откри:
— О.
ST. JO.
След десет минути дешифровката беше пред тях.
— ST. JOHN. КАТЕДРАЛАТА. ВИЖ ЧЕРЕПА.
— Остров — парцел — тихо измърмори Филиз. — Какво е това? Не го е кодирал.
— За заблуда. Като че ли някой е номерирал топографски и се е отказал, опитвайки се да поукраси. Можеш да стигнеш до истината единствено след разчитане на шифъра. Корай иска да отидем в катедралата „Свети Йоан“.
— А черепът какво значи?
— Не зная, Филиз. Трябва веднага да намерим тази катедрала. Ключът е там.
Разгърнаха картата и затърсиха. След минута пръстите им бяха върху катедралата „Свети Йоан“.
— Съвсем близо е — каза момичето. — Ще се върнем назад по улицата, от която дойдохме. След два блока наляво. Булевард „Република“. Има площад. Виж, с дребен щрифт пише „St. John’s Ca“.
— Хайде, бегом тогава — скочи Сарп.
— Ама не знаем какво търсим — оплака се Филиз, опитвайки се да го догони.
— Знаем. Череп. Тичай!
Истанбул
Бууум!!!
Убиецът с раздразнение отдръпна око от снайпера на Такаров МТК11. Ужасни писъци се носеха от двора на джамията.
Виковете стигнаха до ушите му. Видя как се пръсна мозъкът на човека, как се разцепи черепът му и мозъкът опръска околните.
Но целта беше на мястото си. Докато обкръжилите го охранители се опитваха да го изведат, старецът обърнат продължаваше да гледа ужасната сцена.
Вътрешният глас на убиеца казваше: Бягай. Бягай, не стой нито миг повече!
Облегнал глава на приклада, леко беше дръпнал спусъка след лазерното насочване на снайпера.
„Джуфф!“ Оръжието му се беше дръпнало напред, сякаш иска да се освободи от ръцете му и да излети, но се отказва от намерението си и спокойно отпуска приклада си в ямката на рамото на стрелеца.
Припомни си последното, което видя през оптичния мерник на снайпера, докато натискаше спусъка. Когато смъртта излетя през заглушителя, разтърсващ дулото в лявата му шепа, да, точно в този момент, зад целта се появи онзи мъж с черните очила и шапката. Старецът обърна глава към него и леко се приведе. И в тази част от секундата куршумът сбърка адреса. Подмина целта и раздроби черепа на широкоплещестата горила до него.
За последен път погледна надолу, без да се показва. Там беше настъпило Второто пришествие. Разблъсквайки тълпата, полицаите удряха хората с щитове, палки, ритници и каквото им попадне, за да разчистят път за целта и хваналата го подръка жена. Въпреки хаоса, хванатите за ръце полицаи успяха да образуват коридор до чакащата до портата бронирана лимузина за върналия се от прага на смъртта премиер. Той и жената преминаха под полицейските щитове и се качиха в колата. Шофьорът на кортежа отпред тръгна през панически разбягващото се множество и вдигна всичко с краката нагоре, за да проправи път на премиерската кола. Накрая тя бавно потегли.
Убиецът изрита пуснатия на пода Такаров МТК11. Щях да го пратя в ада дори на качване в колата, изръмжа. Но знаеше, че това е невъзможно. Полицаите по стената, ограждаща двора на джамията, отдавна бяха насочили снайперите към отсрещните сгради. Отвореният прозорец непременно би привлякъл вниманието им.