Долепи се до стената, за да се скрие. Последни пет секунди, каза си. След пет секунди изчезвай оттук.
Бодигардовете потичаха известно време около колата на премиера. Когато се изравниха със задния конвой от коли с отворени врати, наскачаха вътре в движение. Бронираната лимузина се гмурна в човешкото море, ускори и свивайки вляво, се изгуби от поглед. Във въздуха се разнасяха сирените на отдалечаващия се кортеж и тревожните викове от двора. Там остана да лежи в кръвта си и трупът с пръснатия череп.
Убиецът взе празната гилза и я пъхна в джоба си. Постави оръжието си в кутията му. Огледа се за последен път дали не е оставил следи. Три пъти пое дълбоко въздух, за да се успокои. Знаеше, че вече ще има голяма нужда от това. Пропусналият целта за част от секундата куршум не само беше раздробил черепа на премиерския бодигард, но беше съсипал всичко. През целия си живот досега той беше ловецът. А отсега нататък ставаше плячка. Години наред беше преследвал, за да убива. А сега трябваше да бяга, за да не умре.
Отвори вратата на апартамента. Беше сигурен, че асансьорът е на етажа. Когато се качваше сутринта, с малка отвертка беше гарантирал оставането му на същото място. Влезе в кабината. Вкара плоския връх на малката отвертка под един от бутоните на контролния панел и го извади. Когато бутонът изскочи от мястото, където го приклещи сутринта, движението беше възстановено. Натисна П. Старият асансьор потегли с ужасяващо скърцане.
Когато стигна на партера, видя пред вратата стълпотворение от обърнати гърбом хора. Както и предполагаше, всички гледаха пред себе си. Той се промъкна сред тях. Опита се да локализира полицаите между главите на зяпачите. Група полицаи тичаха насам. Щяха да претърсят сградите от горе до долу. И да отведат всеки съмнителен субект. Но ти вече ще си далеч, помисли си. Може би в ада.
Веднага се върна обратно. Плъзна се покрай асансьора и хукна по стълбите надолу. При вчерашното проучване беше установил, че страдата има заден вход откъм улицата. Мина покрай лавката за чай. Вътре нямаше никого. Това беше добре. Нямаше да губи време с убийство. Трябваше да се измъкне като призрак от сградата, както беше и влязъл. Несръчен призрак, изруга се наум.
Мина през полутъмен коридор, претъпкан с пластмасови бидони. Качи се по три стъпала. Задната врата към улицата беше на няколко метра пред него. След това беше в безопасност.
Убиецът тръгна към металната врата, под която се процеждаше светлина. Отвори я и излезе. „Отървах се“, помисли си. Забелязалите брадатия мъж, бавно крачещ с цигулков калъф в ръка, го вземаха за музикант.
Но усещането за сигурност скоро изчезна. Истинската опасност предстоеше.
Ла Валета
Лесно намериха катедралата. Момичето се затича към стъпалата, но Сарп го възпря с ръка:
— Не бързай. Първо да разгледаме отвън. И да починем малко. Да пийнем нещо разхладително. За теб не знам, но аз изгарям. Много е горещо.
— Да пием ли? Сарп, ще се пръсна от вълнение. Как да седна да се забавлявам, когато преследваната дни наред тайна е зад вратата над тези три стъпала?
— Ела, де — усмихна се Сарп. — Кой казва, че ще се забавляваме? Малко да се информираме за храма. Да разберам защо го е избрал Корай. Дотук видях поне пет църкви. Малтийците са религиозен народ. Играли са важна роля в историята на християнството. Корай нарочно или случайно е избрал тази катедрала? Например плочата на сър Томас е случаен избор. Избрал я е като надпис, по който да състави шифъра.
— Да, но защо Малта? В Истанбул можеше да намери стотици подходящи за шифър надписи. Не е ли вярно?
— Права си. Сигурно има причина. Усещам, че сме много близо до разгадаването на всичко.
Седнаха в кафенето с надпис на чадърите „Сан Джовани“ точно срещу катедралата. Докато пиеха кафето, Сарп потъна в изучаването на малкия указател на гърба на картата.
— Катедралата е много стара — каза. — Поне на шестстотин години. Построена е от Великия майстор Жан дьо ла Касиер в чест на свети Йоан, рицар на хоспиталиерите, известни и като малтийски рицари.
Изведнъж се оживи от проблесналата в ума му мисъл.
— Свободните масони — промърмори.
— Моля? Каза ли нещо?
— Казах свободните масони, Филиз. Храмът е на шестстотин години. По това време такива сгради са се строили от истинските масони или зидарите. Кой знае коя масонска ложа е построила тази катедрала? Всички са имали професионални тайни, укривани един от друг. Сега си мисля дали Корай е избрал Малта заради някаква връзка с осмата тайна? Или пък тук се крие тайна на хоспиталиерите?