— Не знам — нетърпеливо се изправи Филиз. — Само не започвай сега да се информираш за хоспиталиерите. Аз влизам.
Сарп също стана и тръгна с нея към катедралата.
— Все пак знам нещичко. Когато Сюлейман Законодателя е превзел Родос, рицарите избягали тук. Наричаме ги рицарите на Сен Жан.
Вървяха и разговаряха.
— Били са фанатизирани християни и воини. Карл им подарил Малта. Много сме искали, но не сме успели да я превземем. Знаеш ли, че Тургут Рейс е паднал жертва тук, опитвайки се да превземе крепостта?
Когато влязоха през голямата врата, великолепието, което ги посрещна, направо ги смаза.
По купола и стените имаше огромни прекрасни рисунки на Христос, Дева Мария и християнските светци. Всички с релефи от златен варак. Тръгнаха вляво и се опитаха да видят насрещния олтар.
Подът беше от разноцветен мрамор. Върху него бяха наредени една до друга дървени скари, които никак не се връзваха с великолепието. По пейките имаше няколко жени и един мъж. „Свети Йоан“ приемаше повече туристи, отколкото молещи се.
— Виж тук.
Един мъж ги наблюдаваше още от влизането. Късо подстриган, около трийсетгодишен мъж в сив костюм, скръстил ръце отпред. Веднага личеше, че не е свещеник, нито певец в хора. Издутината на гърдите му издаваше причината за присъс-твието му. Явно носеше нещо под мишницата си. След като не можеше да бъде пълен портфейл, сигурно беше готово за стрелба оръжие.
Когато чу усиления от акустиката глас на Филиз, очите му станаха съвсем строги.
— Сигурно е рицар на някой орден — каза шеговито Сарп, вървейки към момичето, като се опитваше да намали напрежението. — Да започнем от нишата в средата, стигаща до олтара — продължи тихо. — Моли се да е там. Иначе ще се наложи да заничаме под стотиците столове от двете страни. А не вярвам онзи, който не отделя поглед от нас, да разреши това.
Филиз огледа скришом мъжа. Накъдето и да тръгнеха, тялото му се извръщаше към тях. Момичето бързо закрачи напред. На едно място спря да разгледа гиганския орган и великолепната икона насреща си. После сведе поглед и като вярващ, който от уважение не обръща гръб на олтара, тръгна заднешком, разглеждайки надписите по пода. Всички бяха прекрасни. Латинският не ѝ говореше нищо, но рисунките с цветен мрамор и формите бяха прелестни. Явно бяха дело на майстор. Кой знае на колко века бяха. Ако датираха от построяването на катедралата, значи бяха поне на шестстотин години. Всички бяха изключително красиви, но тя търсеше гол череп.
Сарп вършеше същото, но отзад напред.
Първият надпис е чист, каза си Филиз. И във втория нямаше нищо. Нито в третия. Когато отстъпи назад и почти сложи крак върху четвъртия надпис, замръзна. Затисна устата си с две ръце, за да не извика „Сарп!“.
Череп! Под краката ѝ имаше череп.
Веднага отскочи, сякаш стъпила в огън.
Череп. Символ на бедите, смъртта и пришествието. Празните очни кухини се бяха втренчили в нея.
Когато Сарп я видя как застина, веднага отиде при нея.
— Черепът — прошепна Филиз през пръстите си. — Намерих го. Намерих черепа.
Сарп погледна под краката си.
Там беше. Дванайсет реда, вдълбани в белия мрамор, вече посивели с времето, върху черен фон, обкръжени с украса от червен и жълт мрамор.
SACRAE RELIG. HIEROSOLYM.
HIC. DECOR HIC DOLOR.
ILLVSTR. D. D. F.LVCAS BVENO ARAGONEN
Em. M.MM vel a SECRETIS, vel a CONSILIIS.
EX PRO-VICE-CANCELLARIO M. PRIOR ECCL.
AD Seren. Prin D.D. lo. de AVSTRIA in SICIL. Lcgatus.
ARCHIEP. ROSAN. ELECT. THESALONICEN. C.
EPISC. MELITEN. INSTITVTVS EST.
HOS NON QVAESIVIT HONORES, SED MERVIT.
CVI NON PLACVIT VITIO.
RELIGIOS VS ADEO, VT VEL CINERES SVOS
IVSSERIT ESSE RELIGIOSOS.
OBIIT. AN. DOM. 1668. DIE 7 SEPTEMB. AET. AN
И отдолу имаше знак!
Череп с две изпъкнали от двете бузи ябълчни кости.
— Разбра ли какво пише?
Сарп вдигна рамене:
— На латински е. Отнася се до някой, починал на 7 септември 1668 година. Но написаното не е от значение за нас. Това е само ключ, като другите. Корай съзнателно е избрал надписа с черепа. За да се открие лесно.
Бавно се обърна назад. Онзи ги наблюдаваше неотстъпно.
— Знаеш какво да правиш.
— Навсякъде пише, че снимането е забранено — прошепна момичето.
— Пише, че е забранена светкавицата.
— Не мога да я предотвратя. Ако светне, ще светне и толкоз.
— Не му мисли, просто щракай.
Вдигна глава и се престори, че разглежда купола. Опитваше се да предпази Филиз от погледа на непознатия.
Щрак! Щрак!
Две светкавици пробляснаха една след друга в мрака на катедралата.