Мъжът премина към действие.
— Прибери апарата в чантата си — промърмори Сарп. — И не му го давай в никакъв случай.
Църковният служител се приближи с гневно мърморене. Изсипа куп приказки, които не разбраха. Посочи една от табелите с надпис „Светкавицата забранена“. Филиз ласкаво се усмихна, опитвайки се да го омилостиви. Обаче мъжът с посивелите и оредяващи коси рязко посочи вратата.
— Напуснете веднага! Веднага!
И те го направиха без възражения. Излязоха веднага.
Докато слизаше по стълбите, Филиз мърмореше:
— Можехте да бъдете и по-учтив.
Мъжът ги проследи с поглед и изчезна.
— Ела — каза Сарп. — Нека сега седнем тук.
Седнаха в едно кафене точно до стълбите на катедралата, с опряна в стената ѝ задна страна и надпис „Кантина“. Докато Филиз ровеше в чантата си да намери фотоапарата, Сарп се ухили:
— Можеш да ме почерпиш бира.
— Защо аз да почерпя, нали аз открих черепа. И сър Томас намерих аз. Ти черпиш.
— Добре де, добре — засмя се Сарп. — Ти само намери апарата. Че там и човек да падне, ще се загуби.
— Ето го — победоносно възкликна Филиз и показа „Олимпията“. Ядоса се на усмивката на Сарп към момичето с дълга черна престилка и деколте във формата на V, от което се подаваха гърдите му и на което поръча две бири.
— Ако искаш, да ви оставя сами — каза. Но като видя как Сарп отмества погледа си от момичето и се вглежда разтревожено в нея, се усмихна:
— После ще се разправяме. Аз помня всичко.
Сарп се успокои. Извади шифрованата бележка на Корай.
Филиз намери на дисплея на апарата сниманите преди малко две пози в катедралата и попита:
— Как е?
— Върши работа. Сега внимавай. Трети ред, шеста дума, първа буква.
— Откъде знаеш, че формулата е същата?
— Не знам. Моля се да е същата. Иначе става много сложно. Да, три, шест, едно.
— В.
— Едно: Две-четири.
— I.
— Дванайсет: Едно-две.
Когато не получи веднага отговор, взе да нервничи:
— Дванайсети ред.
— Не ме карай да бързам. И без това от вълнение трудно броя. Ето. В.
Сарп написа една до друга трите букви. BIB.
Сервитьорката донесе бирите. Този път Сарп дори скришом не я погледна.
— Девет: едно-три.
— L.
Дописа и нея. BIBL.
Когато довърши първия шифрован ред, на листа му пишеше BIBLIOTECA.
— Библиотека — каза Сарп. — Това нов адрес ли е? Аз спирам. Ясно? Това няма край. Тичаме насам-натам като луди. Какво значи сега „библиотека“?
— Хайде, стига. Как ще спреш? Има още два реда.
Когато всички букви свършиха, Филиз прибута листа към себе си по масата.
БИБЛИОТЕКА ВИКТОРИЯ ОТ ЛЪВА ВД ПЙ.
— Ето на — отбеляза Сарп. — Нали ти казах? Нов адрес. Сега трябва да намерим проклетата библиотека „Виктория“. И там ще изникне нов адрес. Сигурно ще тичаме до крепостта или ще скачаме в морето, кой знае.
Момичето даже не го чу:
— От лъва, ясно. А ВД ПЙ какво означава, Сарп? Сарп — повтори тя твърдо, когато той не реагира, — само не ми казвай, че си дотук. Няма да те оставя, докато не свършим работата. Ще я довършим и ще се ожениш за мен. Няма къде да мърдаш. Окей? Сега се съсредоточи.
— V на латински се чете В. ПИЙ ВОДА ОТ ЛЪВА — и побутна листа и апарата към момичето. — Каквото и да значи.
— А CDA25T/ 301 какво означава?
— След като Корай е искал да отидем в библиотеката, би трябвало да е индекс на книга. Номер, който се слага с етикетче на гърба на книгата. Търси и намери библиотеката. После търси книгата. Времето ни изтича.
— Ще дойдете ли, моля?
— Идвам — направи знак сервитьорката, като чу гласа на Филиз.
— Какво правиш?
Филиз се изкикоти.
— Ако вдигнеш глава и завъртиш очи, загубен си, Сарп Кая — каза, като явно се опитваше да го развесели малко. — Ще ти видя сметката преди палача на Тувалкаин.
— Желаете ли нещо?
Сарп се усмихна и се наведе, сякаш търсеше нещо изпуснато. А в себе си се радваше колко е хубаво да те ревнуват.
— Знаете ли къде е библиотека „Виктория“?
— Какво, какво?
— Библиотека „Виктория“.
Докато мислеше, сервитьорката забеляза, че мъжът търси нещо по земята.
— Изпуснахте ли нещо? Нека ви помогна.
Като чу това, Сарп веднага се изправи. Погледна ухилен Филиз и сервитьорката се отказа.
— Не зная — продължи тя. — Има много библиотеки, но за „Виктория“ не съм чувала.
Станаха разтревожено. Ръка за ръка тръгнаха към булеварда. Внезапно Сарп пусна ръката на Филиз и затича към стената:
— Виж… Филиз, погледни тук!
В същия момент и Филиз видя онова между стената и шадравана.