Лъвска глава, от чиято паст течеше вода.
Развълнувано се огледаха дали няма нещо в шадравана. Но не видяха нищо. Само майсторски издялана от камък лъвска глава. Изглеждаше като хвърлена от стените на катедралата и изливаше вода в шадравана пред нея.
— Аз няма да пия от тази вода — смотолеви Филиз. — Сигурно събраната в басейна вода се връща обратно с мотор. И на теб няма да позволя да пиеш.
— Никой няма да пие — усмихна се Сарп и потри ръце. — Виж, лъвът е на пресечната точка на катедралата с булеварда. Ела да повървим малко.
На булеварда се сблъскаха с поток от хора. И преди да са изминали и сто метра, го видяха.
Насреща им се издигаше сграда с надпис „Библиотека“. А пред нея имаше величествена статуя на кралица Виктория.
С разтуптени от вълнение сърца Сарп и Филиз влетяха в библиотеката. Тръгнаха към гишето насреща, откъдето ги гледаше жена над падналите на носа ѝ очила.
— Прощавайте — каза Сарп с възможно най-приветливото си изражение. — Бихме искали да погледнем книгата с инвентарен номер CDA25T/ 30. Може ли?
Жената стана, опря лакти на плота и попита с неподправен британски акцент:
— Моля? Бихте ли повторили, ако обичате?
Сарп повтори.
Жената любезно се усмихна.
— Нямаме книги с индекс CDA, господине. Този код се използва за дигиталния ни архив, като CD-DVD например.
Какво?
— И по-точно — продължи жената като професионална библиотекарка — за копията на СD-та, които ни дават за съхранение клиентите, които правят изследвания тук.
— А дали можем да видим 25Т/ 30?
Жената започна да щрака по клавиатурата на компютъра пред себе си.
— Познавате ли собственика на диска?
— Разбира се — отговори Филиз. — Най-добрият приятел на брат ми, Корай Булут.
На монитора се изписа, че въпросният диск е притежание на Корай Булут.
— Може ли да видя документите ви? Тъй като поверилият диска на архива ни господин Булут е упоменал във формуляра да бъде предаден на Сарп Кая при поискване.
Като чуха за документи, косите и на двамата настръхнаха.
— О, не — изръмжа Сарп. — Колко пъти те предупредих да не оставяш паспортите в хотела, Филиз. Така направи и в Монте Карло. Виж как ни докара същата беля на главите. Сега да те видя как ще се връщаш в хотела в тази жега.
— Може и друг документ — каза жената.
Изприказвайки хиляди благодарности, Сарп извади от портфейла болничния си пропуск.
Жената го погледна и каза:
— Мисля, че е достатъчно. Качете се на втория етаж по стълбите в края на коридора. Първата стая вдясно. Аз ще донеса диска.
След пет минути тя пристигна с някакъв плик.
— Трябва да ми го върнете на тръгване. Ако искате копие, кажете. Компютрите ни са за четене и не правят копия.
Докато дискът се качваше на компютъра и двамата щяха да припаднат от вълнение. След по-малко от минута мониторът светна. Нямаше никакви указания. Сарп натисна иконата „Моите документи“. Появи се въпрос: „Номерът ми в класа?“
— Ах ти, негоднико, да не мислиш, че съм го забравил? — рече Сарп и написа 1002.
Мониторът отново потъмня. Докато компютърът сравняваше цифрата със заложената в паметта му, така се изнервиха, че не биха могли да чакат и пет секунди повече. Внезапно на монитора се появи жълта икона с файл. Като видяха надписа отдолу, едва се въздържаха да не изкрещят.
„Тувалкаин“
Двамата едновременно се пресегнаха към мишката.
След няколко секунди на монитора изплува усмихнатото лице на Корай Булут.
„Здравей Сарп,
Приятелски поздрав от отвъдното. Как казваха масоните? Изток? След като си тук, значи аз вече съм там. Щом си дошъл, номерът с очилата е свършил работа. Скъпи приятелю, надявам се, че си прогледнал и Филиз е с теб. Здравей Филиз, ако си там. Ако си сам, Сарп Кая, зарежи всичко. Тичай при Филиз. Бъди щастлив. И двамата сте го заслужили.“
Сарп обърна поглед и видя, че Филиз плаче. Неговите очи също се бяха навлажнили. Обърна се отново към монитора.
„Не питай как се забърках в това — продължи Корай. — Дълго е. И няма много време. Мога да ти кажа само това. Масонството винаги ми е било интересно. Но никога не съм се отдавал на нещо като теб, подобно на кон с капаци. Ти си малко наивен. И малко романтичен. Аз съм доста мнителен. Знаеш, че претеглям и оглеждам всичко. Когато в книжарниците и в интернет започнаха да излизат масонските ритуали, се зачетох. Изчетох всичко, което открих за масонството. Докато четях, възникваха въпроси. Какви бяха тези приказки, легенди и тайни? Така стигнах до Енох, Ной, Иавал и Тувалкаин. И до притчата за осмата тайна… Всички се подсмихваха, но аз полюбопитствах. И тръгнах да проучвам има ли наистина тайна, която ще пороби света и човечеството.