Сарп усети как нетърпението му приижда на вълни. По едно време се уплаши, че отново ще се изгуби сред легендите и преданията. Сега до главата им наред с мрака, унищожаващ светлината, жупела, пришествието и бедите беше дошло и безсмъртието.
Корай замълча за момент. Погледна Сарп и Филиз от екрана като привидение и каза лукаво: „Както и да е, до отговора на тези въпроси ще стигнем след малко.“ След кратко мълчание продължи: „Та докъде бях стигнал? А, да. Рицарите на Храма си внушили, че благодарение на камъка с тайната ще успеят да върнат месията Иисус на света. Обаче от Ватикана никога не биха допуснали това. Разпространяването на такива слухове би довело до край на римската власт и сила. Нужно било унищожението на рицарите. И то незабавно. Тогава папа Климент V тайно се споразумял с френския крал Филип Хубавия. Поканил в Париж Великия майстор на Рицарите на храма, Жак дьо Моле. Поканата всъщност била капан. Моле и хората му били заловени. И изгорени с маса други рицари. Несметното богатство на ордена било разграбено.“
Настъпи мълчание. Корай Булут обърна глава и погледна нещо. После отново се обърна към записващата камера на компютора. „Още двайсет минути, майсторе“, усмихна се. „Дай ми още двайсет минути. Става ли? Повярвай ми, струва си.“
Добре де, прескочи това, помисли си Сарп. Нужно ми е копелето, дето ти преряза гърлото. Стигни вече дотам.
„Сега вече слушай внимателно“, предупреди го Корай. „Филиз, ако си до този твърдоглавец, постарай се да внимава. Според някои източници, преди да бъде изгорен, Моле като ръководител на ордена предал тайните му на друг рицар на Храма. Но отървалите се рицари се пръснали в различни държави. И всички се включили в тамошните масонски ложи. Така станало смесването на ритуалите на Рицарите на Храма с масонските такива. Може да ти е смешно, но няма какво да направя. Така че Рицарите на Храма се явяват роднини с твоите масонски предшественици. И слухът за камъка на тайната плъзнал навсякъде.“
Сарп спря записа и се изправи.
— Губим време — промърмори. — Не сме напреднали нито крачка. Корай непрекъснато разказва приказки, — но веднага съжали за думите си. Разказвачът беше неговият скъп покоен приятел. Обясняваше загадката за убийството си, а той все още приемаше всичко на шега, като приказка.
— Нямаме друга алтернатива освен да продължим, Сарп.
Гласът на Филиз го стегна.
— Пусни го — рече навъсено. Неподвижното лице на Корай се раздвижи на монитора.
„Сега стигам до изчезналия камък. Какво е станало с него? Когато Сюлейман Законодателя превзел Родос, е бил там. Родоските рицари, смятащи камъка с кръста за светиня, понеже е донесен от Храма, се били заклели веднага след освобождението на Йерусалим да го върнат там. Но с превземането на острова от Законодателя камъкът бил в опасност. Дори се говори, че последният, напуснал острова, Великият майстор на Родоските рицари Вилие дьо Лил Адам, без да знае, че това е тайната на Тувалкаин, показал камъка на Сюлейман и поискал разрешение да го отнесе. А Сюлейман уж отговорил: Ние получихме огромно имане от теб, затова можеш да си вземеш камъка. Не знам дали е истина. Така камъкът се озовал в Малта, третото убежище на рицарите. Смята се, че известно време е бил укрит в катедралата на хоспиталиерите, която вие посетихте преди малко, за да разгадаете последния код. Аз и неколцина други изследователи, търсещи камъка, смятаме следното: един от генералите на Наполеон след окупацията е видял тук камъка. Научил е за донасянето му от стария храм в Йерусалим от Рицарите на храма. По време на египетския поход на Бонапарт камъкът е върнат в Йерусалим. Ако питаш как, не разполагам с нищо повече от предположения. Генералът на Наполеон е бил рицар на Храма. Откраднал е камъка, за да изпълни завета на ордена. Донесъл го е в Йерусалим и го е заровил на хълма с останките от Храма на Соломон. И всъщност камъкът с тайната на Тувалкаин е изчезнал точно тогава.“
Отново настъпи мълчание. Корай Булут намести очилата си. Ухилено погледна в камерата:
„Знам. Викаш си, заради един урок по история ли претър-пях толкова несгоди? Ако стиснеш зъби още дванайсет минути, ще се отървеш.“
Сарп неволно се засмя.
— И мъртъв дори не те оставя на мира — измрънка. — Не спира да се заяжда с мен.