— Ох, Корай, ще ме побъркаш! Разбира се, че съм!
— Какво значи „съм“? Така ли се отговаря? Ако някой те попита: Масон ли си?, трябва да отговориш: Така ме наричат братята. Това е масонски отговор.
— Добре де, исках да кажа, че съм масон.
Беше го прошепнал неволно и се озърна да не е чул някой.
— Страхлив брат. Боиш се дори да кажеш какъв си. Що за масонство е това, кажи ми? Не си и чувал за Иавал и Тувалкаин.
— Не съм, да. Толкова ли е важно? Кажи, какви са тия Джа… и каквито и да са там?
Корай отново вдигна пръст, но този път не го размаха.
— Тия Иавал и Тувалкаин са несъщи братя на Ной. Абе, ти да не би да нямаш и масонски речник? Там го пише. Вземи да прочетеш.
— Ама ти майтапиш ли се с мен, Корай? Какви ги плещиш, за Бога?
— Не е майтап и не плещя. Напълно сериозен съм.
— Виж какво, Корай, цяла година… Е, добре де, зарадвах се, че ще те видя след петнайсет месеца и доприпках. Заради теб отбих едно ужасно красиво момиче. А ти си ме почнал, то Менох ли не щеш, то Джабал ли… Ако продължаваш така, ставам и си тръгвам. Утре ме чакат две трудни операции.
— Първо, не е Менох, а Енох. Не е Джабал, а Иавал. Джаба е от филма „Междузвездни войни“. Онова огромно чудовище. Ако го кажеш пред някого, ще станеш за резил — и бодна от салатата си. — Ха, наистина ли започна да излизаш с онова нещастно момиче?
— Нещастно ли? Кого имаш предвид?
— Филиз Буран, секретарката ти.
— И защо да е нещастна Филиз?
— Защото се чуди какво да направи, та да я забележиш, да ѝ обърнеш внимание. Лудо влюбена е в теб. Но ти не виждаш по-далеч от носа си. Май ти е дошъл умът в мое отсъствие…
Направо ще ме побърка, помисли си. Откъде знае, че ако не беше ме потърсил, щях да изляза с нея? Но се замисли за друго. „Лудо влюбена е в теб…“ Думите на Корай се завъртяха в ума му… Така ли беше наистина?
Корай продължаваше да го наблюдава. Той отговори на погледа му. Притесни се и зарови из чинията с мезета.
— Да вземем ли още една порция пържен патладжан?
Замълчаха. Сарп повика сервитьора и даде нова поръчка. И тогава разбра защо е бил неспокоен от самото начало. Корай непрекъснато поглеждаше към вратата. Щом се отвореше, той се извръщаше да види влизащите. Ето, сега пак го направи. Проследи с поглед влезлите мъж и жена.
— Чакаш ли някого?
— Неее.
— Не отделяш очи от вратата.
— Не мога да се отърся, навик ми е. Все гледам кой влиза и кой излиза.
— Едно време не правеше така.
Корай се протегна към чашата си:
— Огън!
— Хайде, по-кротко. И двамата ще шофираме.
Корай кимна и остави чашата. Посегна за салфетка.
Дали знаеше, че масоните наричат салфетката „знаме“? Сарп вече дебнеше всяко действие на приятеля си. Очевидно знаеше за масонството повече от него самия.
Но вече нямаше никакви тайни. И какво ли да се крие? Всичко, което за масоните беше тайна, се въртеше навсякъде като медалите на Червената армия, от която навремето светът е треперил. Цели чаршафи излизаха в интернет. Това го разбираше, но не му беше ясно как е възможно по книжарниците да се продават книги за масонските степени и ритуали. Иначе те се раздаваха единствено на масоните. Как тогава се появяваха на пазара? Дали не ги крадяха от масонските домове? Сега дори по интернет се продаваха степени. „Първа масонска степен… Сложи 30 лири в кошницата.“
Очевидно това беше работа на някои братя. На недоволните или обидените. Вероятно си отмъщаваха чрез тайните.
Всъщност Сарп не схващаше защо се крие всичко това. Нека всички четат и знаят. Какво толкова? Въпросните книги съдържаха красиви думи за висши идеали и съвети. Щом работеха за човечеството, нека хората да знаят това.
Корай извади химикалка и започна да пише по салфетката.
Сарп протегна врат и се вгледа. Дълга отвесна линия. Над нея — по-къса, хоризонтална.
Обърна рисунката към Сарп:
— Какво е това?
— Безформено „Т“.
Обърна салфетката отново към себе си. Нарисува колелце в мястото на допиране на чертите.
— Виждал ли си това досега?
Сарп се замисли.
— Не съм. Прилича на колие. Какво е?
— Crux Ansata на латински. Чувал ли си го в ложата или другаде, споменавал ли го е някой пред теб?
— Не съм го чувал, Корай. Нито някой го е споменавал пред мен. А трябва ли? Моля те, престани с тези загадки и обясни както трябва. За какво става дума?
— Мечът с дръжката. Намерен е в Древен Египет. Според легендата са го използвали жреците в храмовете на Хермес[6].
6
Хермес Трисмегист е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот. Той бил отъждествяван и с Енох. —