— Сарп?
Това беше гласът на Гардения Нериса.
— Какво има? — нервира се Сарп.
— Прати ни диска по електронната поща.
— Не може.
— Не ставай дете. Тази информация е много важна. Веднага трябва да се анализира.
— Ти не бери грижа. Ние вече я анализирахме. Ако искаш да си полезна, веднага ни изтегли оттук. Волкан, на линия ли си още?
— Да, слушам.
— Предупреди премиера. Веднага! Ако трябва, вампирясай! Излез от гроба. Вдигни всичко на главата си, разузнаването, генералния щаб, каквото трябва. Но спри премиера. Попречи му да отиде на подписването на договора.
— Преди малко му се обадих да го питам как е. Но не отговори.
— Постарай се да намериш Суна.
— Знаеш ли — тихо каза Волкан, — Суна беше до премиера. И тя се върна от отвъдното. Търсих я преди малко. Не отговарят нито стационарният, нито мобилният ѝ.
— Намери я, Волкан. Скоро се връщаме.
От другата страна се възцари мълчание.
— Сарп — колебливо произнесе Волкан.
— Какво има?
— И за двама ви има заповед за арест.
— Изобщо не ме интересува. Това е държава. Вместо да се занимава с мен, да спре Тувалкаин.
Някъде в Средиземно море
Напуснаха Ла Валета без проблем. Сега им предстоеше безкрайното двучасово пътуване. Не се знаеше какво ще стане. Може би полицията щеше да обърне внимание на ненадейното завръщане на излетелия рано сутринта самолет с дипломатическа поща. Така де, що за трафик на дипломатически вещи?
— Защо според теб? — попита Филиз с умислено изражение.
— Моля?
— Защо Корай искаше да внимаваме за сестра му?
— Не знам. Вероятно е искал да я контролираме.
Тя се обърна и го погледна в очите. Ако преди седмица ѝ бяха казали, че ще бъдат заедно, ръка за ръка, непременно щеше да реагира с: „Хайде, бе!“. Но ето, че се случи. Сарп не пускаше ръката ѝ, дори от време на време я галеше в шепите си.
— Нали каза на Волкан?
— А? Какво?
— Кой е Тувалкаин, естествено.
Сарп Кая се ухили непослушно.
— Да му се не види, забравих.
— Търсят ви.
Беше Питър. Отговорникът за влизането и излизането им от сандъците.
Когато видя как Сарп колебливо поглежда устройството в ръката си, се усмихна:
— Не се тревожете. Обезопасена е. Никой не ви подслушва.
Като долепи телефона до ухото си, решителен женски глас каза:
— Ще ви взема от летището.
— Гардения?
— Да. Никакви сандъци повече. Нямаме време. Веднага трябва да изчезваме оттам. Слезте от самолета, вървете, докато не ме видите, и никакво спиране. Не затваряйте.
Телефонът беше предаден другиму.
— Успя ли да се свържеш? — веднага попита Сарп.
— Не. Изолирал се е от света. Звънях стотици пъти. Не се обади, въпреки че използвах кода, за който се бяхме уговорили снощи.
— Как така? Какво да правим сега? Непременно трябва да го предупредим.
— Ще бъде предупреден.
— И как?
— Британският министър. С който разговарях в София и ме забърка в тая работа. Дошъл е за погребението и подписването на договора. Той ще му каже. А и след днешния случай охраната му е стократно засилена. Не мисля, че онзи може да стигне до него.
— Как така? Сигурен ли си, че той е целта?
— Естествено. Казах ти. Куршумът изсвири под носа му. Нямаше и сантиметър. Аз го приближих отзад. Той леко се извърна към мен. И буум! Отнесе главата на съседа. Мозъкът му потече по лицето на премиера. Като видях кръвта, първо я помислих за неговата.
— Що за охрана е това?
— Взети бяха всички мерки. Видях го с очите си. По покривите дебнеха снайперисти. От другата страна на булеварда има блокове с лице към двора на джамията. Те също гъмжаха от полиция. Всички наблюдаваха приближаващите се до него. Онзи е намерил празен апартамент. Когато полицията го откри, намери гилза. Отнесоха я за балистична експертиза, но без резултат.
— Има ли новини от Суна?
— Не. Не отговаря. С Гардения обиколихме наоколо. И колата ѝ липсва. Сега ти разказвай. Какво казва Корай на онзи диск?
— Дълго е за разказване. Четирийсетминутен запис. Половината ми беше разказал онази вечер. Казах ти го. Камъкът бил взет от тамплиерите. Десет минути разказва за тях. Един от генералите на Наполеон го открил в Малта и го отнесъл в Йерусалим.
— А Тувалкаин?
— Копирахме диска. Като се върнем, ще го прослушаш.
— Не ме натоварвай. Разкажи го. Какво ще правиш два часа?
За няколко минути Сарп резюмира разговора на равина с еврейското момиче Ребека в концентрационния лагер Треблинка и предаването му преди да умре на сина ѝ. Пропусна лицето, показано от Корай като Тувалкаин.