Тръгнаха по пистата, обляна от ужасяваща жълтеникава светлина на живачните лампи по високите стълбове, хванати за ръце, като щастлива двойка богаташи, слезли от частния си самолет. Пред тях мина автобус, превозващ към терминала току-що слезли от самолета си пътници. Продължиха да вървят. Сарп Кая погледна през рамо и видя товарната кола, която маневрираше, за да се приближи до куриерския самолет. След малко щяха да разтоварят два вече празни пощенски сандъка.
Сарп ускори крачка. Филиз почти тичаше, за да го настигне.
След минута забелязаха едновременно идващи насреща им две коли. Две коли, пристигащи от различни посоки. Върху едната имаше жълто-сини светлини. Другата приличаше на заоблен микробус. Филиз внезапно задърпа Сарп натам. Сигурно Волкан и Гардения бяха в този микробус. Но колата с прожекторите беше по-близо. Сарп изпадна в паника.
— Тичай! — каза ѝ. — Не спирай в никакъв случай. Бягай към микробуса.
Ужасено си мислеше: Ако се заблуждаваме, свършени сме.
Не можеха да тичат бързо, хванати за ръка. Пуснаха се. Тичайки, Сарп следеше приближаващата ги кола с прожекторите. Бял форд. Вече ясно се различаваше надписът „Полиция“ на капака и предната лява врата.
— По-бързо! — викна отново на момичето. — Полиция!
— Стойте! — извика метален глас зад тях. — В името на закона. Спрете незабавно!
Микробусът също бързо ги приближаваше.
— Гардения! — възкликна Филиз тичайки. — Гардения е на волана!
— Спрете! — изгърмя отново гласът отзад.
Сарп настръхна от ужас. Ами ако стрелят? На следващия ден щеше да има най-много два реда съобщение:
Снощи на летище „Ататюрк“ са простреляни двама души, единият от които жена, тъй като не са се подчинили на полицейското нареждане да спрат.
Но се случи нещо неочаквано. Полицейската кола беше принудена да извие, за да не се блъсне в преминаващия покрай нея пълен с пътници автобус. Бяха спечелили десет секунди.
Филиз беше на края на силите си. Гърдите ѝ бясно се издигаха и спускаха, дробовете ѝ се бореха за повече кислород.
— Скачайте!
Това беше Волкан. Плъзнал встрани средната врата, протягаше ръка на Филиз. Микробусът описа дъга от деветдесет градуса и успоредно с тях се движеше към терминала.
— Скачайте! — отново викна Волкан.
С последно усилие Филиз хвана протегнатата му ръка. Беше изтеглена веднага. Тежко падна на пода на микробуса.
Беше ред на Сарп. Не му се вярваше, че ще успее. Вече чуваше мотора на форда. Отгоре на всичко точно срещу тях настъпваха още две коли с включени прожектори. Сякаш летището се беше разбунило.
Обратното броене продължаваше.
Всяка минута работеше в полза на лудия, решил да затрие света.
— Бягайте — извика Сарп на протегналия му ръка Волкан.
— Скачай!
— Вие изчезвайте.
Видя Филиз зад Волкан. Плачеше и му протягаше ръка да го хване.
— Скачай!
Хвърли се към отворената врата на микробуса. И тримата се строполиха без дъх върху средната седалка.
— Дръжте се здраво!
Гардения изви волана. Микробусът закриволичи надясно-наляво със свирене на гуми. Вътрешността му се изпълни с мирис на изгоряла гума. Сега тръгнаха точно в обратната посока. Гардения беше направила завой на сто и осемдесет градуса.
Зад себе си чуха свистенето на спирачки и гуми на преследвачите си.
— Дръжте се — викна Гардения отново и микробусът изви деветдесет градуса надясно. Сарп с мъка се изправи от мястото, където беше паднал. Погледна напред през рамото на жената.
Отдясно вървеше „Ербъс А310“.
Сарп внезапно забеляза кръстовището на двеста метра от тях. Къде си, Господи?
Самолетът зави на деветдесет градуса в кръстовището и навлезе в пистата. Дотук сме, каза си Сарп и се отпусна на седалката. Щяха да спрат, за да пропуснат самолета, и полицаите щяха да ги настигнат и да щракнат белезниците.
Но Гардения вместо да намали, подаде газ. Сега микробусът като светкавица се носеше към гигантския самолет с претъпкани с гориво резервоари.
— Полудя ли, спри! — викна той. — Ще убиеш не само нас, а и пътниците в самолета!
След виковете на Сарп Филиз и Волкан също се изправиха. Наредиха се един до друг зад Гардения и се втренчиха в приближаващата смърт.
— Ще убиеш всички ни! — отново изкрещя Сарп, опитвайки се да достигне волана.
— Няма друг начин! Млъквай и сядай!
Дойде моментът на сблъсъка. Тримата отзад затвориха очи. След три секунди микробусът премина на косъм от другата страна пред колелата на самолета. Гигантската машина, която само допреди секунда беше смъртта за тях, се превърна в спасение. И четиримата си поеха дълбоко дъх. В същия момент чуха как четирите преследващи ги коли спряха сред вой на спирачки, за да не се блъснат в самолета. Без да губи време, Гардения мина под едната въздушна възглавница. После под другата. Рязко удари спирачки: