Сарп разказа всичко това, сякаш беше нещо много забавно. Изведнъж стана сериозен. Изправи гръб и продължи рязко:
— Вижте, комисар, веднага можете да ни заловите. Но няма нужда от това. Ние ще се предадем на колегите ви. Но повярвайте ми… Зная… Прав сте… Да, измамихме доверието ви. Но бяхме принудени, комисар… За да спасим живот… И ако не вдигнете бариерата и не ни пуснете, няма да успеем да го спасим. Кой ли? Вижте, знам, че разговорът се записва. Ще ви кажа името. Само за да не му се случи нещо, ако не се измъкнем от този капан. Схващате, нали? В никакъв случай… Не ви заплашвам. Добре, не се ядосвайте. Човекът, който ще бъде убит, е… Еге Тунабою. Познавате ли го? Явява се премиер. Ако не излезем оттук, ще го убият. И никой не може да го предпази. Ще стане жертва на луд от световен мащаб. Кой ще го убие ли, питате? Ама вие пък искате да научите всичко наведнъж… Добре де, добре. Тувалкаин. Несъщият брат на патриарха Ной.
Засмя се беззвучно.
— Знам. Ще го направите. Как мога да ви се подигравам, комисар? Колко животи само са в ръцете ви сега. Един премиер, четирима нещастници, потящи се в джипа, и милиони хора, които един луд ще пороби.
Двама от препречилите пътя полицаи тръгнаха към тях. Оръжието беше в ръцете им. Трети хукна подир тях. Бързаше, без да отделя телефона от ухото си.
— Полицаите идват. Ние си изпълнихме задължението. Ще излезем да се предадем. Утре вие какво ще правите, комисар? Дали няма да отпадне възможността ви за пенсиониране? Ще бъде убит премиерът. Познавате ли онзи, който ще го направи? Нека ви кажа. Същият, който преряза гърлото на Корай Булут, опита се да ме залепи за дърветата, вдигна във въздуха Самуел Коен заедно с много други. И множество трупове из цял свят. Казват му палачът на Тувалкаин. Неее, не. Не той, самият Тувалкаин ще убие премиера.
Тримата полицаи пристигнаха. Единият застана до предната лява, другият — до предната дясна врата. Третият, който още държеше телефона, сложи крак на бронята на джипа точно пред тях.
— Ако не казвам истината и исках да избягам, бих ли ви разказал всичко? Да, отначало малко послъгах. Моля? Добре де, не малко, повечко. Но утре ще ви обясня всичко подробно. Но първо ни оставете да спасим премиера. Дума да не става! Ако понечите да го направите, всичко пропада. Доверете ми се за последен път. Дори не знаете кой е Тувалкаин. Къде ще проведете операция? Вдигнете тая бариера да минем. Искам два часа от Хаккъ Барута. После ако желаете, ме въртете на шиш.
Полицаите отвън ги наблюдаваха и чакаха. Волкан погледна назад и видя поне двайсет святкащи полицейски коли.
— Обсадили са ни — извика. — Обкръжени сме! Докато ти се опитваш да се обясняваш с някакъв малоумен полицай, те са ни обкръжили като врагове. И представа си нямат как онзи ще пререже гърлото на премиера.
— Моля — рече Сарп, правейки му знак да мълчи. — Какво казахте, комисар? Премиерът излиза? — в джипа настъпи мъртвешка тишина. Четиримата с ужас се спогледаха. — Накъде? — повиши глас Сарп. — Кълна се, че не знаем, комисар. Какво казахте? О, разбира се, че вие знаете къде е премиерът ни. Следва го кортеж от охраната, нали? Знаем единствено, че с него може да бъде една дама. Суна, сестрата на Корай Булут. Няма ли я? Сигурен ли сте? Някой друг ли, комисар? Британският външен министър?
— Калвин! — викнаха в един глас Гардения и Волкан.
Сарп им махна с ръка да млъкнат.
— Нямам ни най-малка представа. Откъде да знам, комисар, какво търси британският външен министър при премиера ни? — започна Сарп да губи търпение. Къде отиваше премиерът по това време? При това с Оливър Винсънт Калвин. — Да?… Какво правим? — нервите му бяха опънати до скъсване. Ако разиграната сценка не постигнеше целта си, щяха да ги арестуват. И да стане късно за каквото и да било. — Времето изтича, комисар. Да излезем ли да се предадем, или да настъпим газта, за да свършим онова, което наистина само ние можем?
Внезапно лицето му се разведри. Закри микрофона с ръка и извика: