Продължиха мълчаливо. Единствено седналият отпред началник на охраната отговаряше в микрофона накратко на задаваните му въпроси:
— Преминато е кръстовището на летището — и след малко прошепна в микрофона: — Бейликдюзю.
Според Калвин бяха излезли от Истанбул.
— Къде отиваме? — попита няколко пъти, но не получи отговор от премиера. — Надявам се, че знаете какво правите — добави този път ядосано.
Поради сгъстяването на мъглата скоростта им вече беше твърде забавена. Тунабою стана нетърпелив:
— Не можеш ли по-бързо, синко?
Служебният шофьор не отговори. Трудно виждаше дори на метър напред.
Оливър Винсънт Калвин усети, че не издържа повече.
— Този камък, господин премиер — започна направо, — нещо важно ли е? Защо Тувалкаин го иска от вас?
Откакто чу Суна, той мислеше за същото. Какво толкова имаше в този камък?
— Не зная — вдигна рамене. — Когато съпругата ми умираше, ми го завеща. Останал от баща ѝ. Доколкото си спомням, баща ѝ го получил от майка си. Нищо повече не знам.
— Що за камък е все пак? — гласът му беше напълно безизразен. А иначе се задушаваше от вълнение.
— Ами просто стар камък. Тук-там изпочупен. Върху него са издълбани разни символи. Някои от тях са разядени до неузнаваемост. От едната страна има кръст с дръжка върху него. Стои в дома ми от сватбата с Мерал насам. Почиташе го като наследство от баба си. Беше го поставила в един ъгъл на кабинета ми. Това е. Изобщо не съм се интересувал. Не ми е хрумвало дори да го махна, понеже жена ми го уважаваше.
Ако колата не беше спряла рязко с вой на спирачки, Оливър Винсънт Калвин щеше да припадне. Можеше ли такова нещо? Вековна тайна си стоеше в кабинета му, а той и понятие нямаше. Камъкът с тайната, въздъхна. Камъкът с тайната се намери!
И беше на път да изчезне завинаги. Премиерът сякаш беше готов да го даде, за да получи обратно откраднатата вещ, каквато и да е тя.
— Пристигнахме — съобщи шефът на охраната. Сред сенките на дърветата, приличащи на огромни чудовища с протегнати ръце, се виждаше сграда, която можеше да накара човек да настръхне. Мъглата я беше обвила в ужасяваща загадъчност и ѝ придаваше още по-зловещ вид.
— Тук пътят свършва — обясни охраната. — Ще трябва да преминете пеша пространството отпред, господине. Слизаме — съобщи по микрофона. Вратите на всички коли в кортежа се отвориха едновременно. Десет телохранители обкръжиха бронираната кола. Саката на всички бяха разкопчани. Десет души бяха готови на мига да извадят оръжие. Стойките им подсказваха, че са напрегнати до краен предел. Откритото пространство ги превръщаше в лесна мишена. Ако бъдеха нападнати, нямаше да успеят да предпазят нито премиера, нито себе си.
Шефът на охраната леко се извърна назад.
— Не слизайте от колата, докато не ви кажа, господине — нареди той. Еге Тунабою кимна. После прошепна на шофьора: — Шест — и той също кимна. Ако станеше нещо, незабавно щеше да даде газ. И нямаше да спира, докато не измъкне премиера от стрелбата. „Шест“ беше кодовото наименование на един от десетте плана за измъкване.
Мъжът отвори вратата. Протягайки навън десен крак, беше извадил пистолета изпод седалката. Взе със себе си десет телохранители и потеглиха към едва различаващата се в мъглата сграда. След няколко крачки мъглата ги погълна.
— Това никак не ми харесва — промълви Калвин.
— На мен също — кимна премиерът, опитвайки се да види нещо през мъглата от предния прозорец.
— Това е лудост. Не разбирате ли? Всички ни вкара в капана. Това е бърлогата на Тувалкаин. Няма да ви пусне, докато не получи каквото иска. Дори и след като го получи, едва ли ще ви освободи. Наредете веднага да се махаме. Да се върнем с подкрепления.
— С подкрепления ли? — по лицето на премиера пробягна горчива усмивка. — Та ние сме много. А той искаше да дойда сам. Не броя подкрепленията по въздух, господин Калвин. В момента навсякъде гъмжи от полиция.
— Изобщо нямате представа какво ви очаква.
— Така да е, друже — усмихна се премиерът. — Поне имаме шанс да го научим.
Изненадата в изражението на британеца се превърна в паника:
— Да не мислите да му дадете камъка?
Премиерът нямаше време за отговор. В сградата сред мъглата блесна светлина. Така успяха да видят огромните мраморни колони и внушителната парадна врата.