— Легенда ли?
— Да… Става дума за преди три-четири хиляди години. Не те ли интересуват масонските предания?
— Вече съм сигурен. Няма лек за твоята болест. Легенда за названието. Приказка. Натъкмяване. Измислица. Защо да вярвам?
— Никой слух и никоя легенда не изникват от нищото. Само не ми казвай, че и за Хермес не си чувал!
— Е, за него съм чувал. Бивш аржентински футболист.
Корай не обърна внимание на подигравката на приятеля си.
— Не, господинчо, не е. Живял е в Древен Египет. Смята се за прародител на всички науки. Според някои е самият Енох. Но датите много не съвпадат. Помежду им трябва да има около пет-шест хиляди години. Създателят на херметизма[7]. Масонството води началото си от него…
Внезапно Корай млъкна. Отново погледна към вратата. В кръчмата влизаше едър мъж. С бръсната глава и злобно изражение. Стоеше на вратата и оглеждаше масите.
— Аз изчезвам — прошепна Корай. — Ако този тръгне подире ми, веднага тичай на улицата и викай колкото можеш. Ако не тръгне, плати сметката. Ще се видим в Старата винарна.
Стана, без да му даде възможност да отговори. Бързо тръгна към вратата. Гологлавият го следеше с поглед.
Сарп усети как се напрягат мускулите и нервите му. Тялото му се изпъна като струна. В ума му зазвъняха милиони предупредителни звънци. Значи приятелят му наистина беше в опасност, иначе нямаше да направи толкова детинско нещо. Изчака развоя на събитията, готов да скочи.
Корай вървеше между масите. А застаналият на вратата мъж все така го наблюдаваше. В един момент Сарп си помисли, че онзи гледа и него над рамото на приятеля му.
Една крачка… Още една. Две крачки оставаха между гологлавия и Корай. Каквото и да станеше, щеше да се случи след две крачки.
Мъжът се дръпна от вратата и даде път. Корай почти се промуши край него, отвори вратата и излезе в коридора. Вратата на пружина веднага се затвори след него.
От напрежение устата на Сарп беше пресъхнала като пустиня.
Гологлавият се обърна и погледна след Корай.
Сарп леко се надигна от стола. Пресмяташе с колко крачки ще стигне до изхода.
През витрината видя как се отваря вратата към улицата. Корай вече беше вън, сред огромната тълпа, която едва се разминаваше. Напразно се уплаши, глупчо, помисли си. Кой можеше да му направи нещо в тази навалица?
Докато минаваше пред витрината с ръце в джобовете и вдигнати рамене, Корай хвърли незабелязано поглед вътре и излезе от полезрението.
Сарп се правеше, че гледа другаде, но вниманието му беше насочено към гологлавия. Той внезапно се обърна и погледна изопнатия като пружина Сарп. Той отвърна на погледа му. Мъжът се отдалечи от вратата и тръгна към бара в дъното. Мина през една маса от Сарп. Седящите на нея се опитаха да преместят столовете си, за да му направят място. Гологлавият ги погледна и им се ухили. Сарп продължи да го наблюдава скришом чак докато го видя да сяда на високо столче пред бара.
Кой беше този човек? И защо като го видя, Корай пребледня като платно? Гологлавият наистина ли следеше приятеля му? Защо? Каква работа можеше да има Корай с този противен тип? Хиляди въпроси препускаха в ума на Сарп. Внезапно се почувства много уморен. Прочисти с вода пресъхналото си гърло. „Сметката!“, викна на сервитьора.
Сарп Кая влетя като хала в Старата винарна. Беше препъл-нено, както винаги. Много от клиентите стояха прави на групи. Тумбестите винени чаши с високи столчета по масите от светлината на свещите приличаха на едри рубини. Стените бяха декорирани с наредени една над друга бъчви с вино. На човек му идеше да завърти канелката и да си наточи.
Едно време от цигарен дим нищо не се виждаше, но сега не беше така. Пушачите вече излизаха навън. Множество мъже и жени дърпаха настървено от цигарите, отпивайки вино, и димът в тъмната нощ образуваше сиви и сини облаци над главите им. Механата, а не пространството пред нея, трябваше да е задимена и мрачна. На никого не му се пиеше в такава чиста механа. И собствениците бяха приглушили светлините, за да създадат задушевна и малко меланхолична атмосфера. Нямаше цигарен дим и миризма. Вместо тях властваше тежката смес от възкисело вино, разни парфюми, евтини дезодоранти и пот.
Сарп не беше в състояние да забележи и мисли за това. Беше много ядосан. Усещаше как тялото му още трепери от преживяното преди малко нервно напрежение.
Паниката беше напразна, но явно Корай много се страхуваше, за да се разтревожи толкова. И страхът му беше заразен. Беше прихванал и него. Докато вървеше от кръчмата на Аслан към винарната, непрекъснато поглеждаше назад, стараейки се да не го показва. Дори като в полицейските филми, щом минеше покрай витрина, спираше и търсеше гологлавия в отраженията.
7
Философско-религиозно течение, синкретизъм на древноегипетския бог Тот и древногръцкия Хермес. —