Но тръгналите преди малко телохранители не се виждаха. Явно бяха влезли вътре. Изчакаха още малко. Осем чифта очи, включително тези на премиера, бяха приковани към вратата.
Внезапно от мъглата изникнаха четири силуета.
— Връщат се, господине — тихо каза шофьорът. Гласът му звучеше радостно. Значи няма опасност. Телохранителите идват да ни вземат, помисли си Еге Тунабою.
Те вървяха като черни сенки пред мъглата заради силната светлина на прожекторите, осветяващи колоните зад тях. И понеже всички се бяха съсредоточили в сградата и вратата, не забелязаха другите сенки, безшумно промъкващи се между дърветата.
Четирите силуета приближиха. Личните телохранители на премиера пристъпиха към тях. И когато разстоянието помежду им се скъси достатъчно, стана нещо ужасно. От ръцете на четирите сенки избликнаха пламъци. Трима охранители се строполиха на място.
— Капан! — викна Еге Тунабою и инстиктивно понечи да отвори вратата. Калвин беше парализиран от страх и се чудеше какво да прави.
— Не отваряйте, господине. В никакъв случай — и шофьорът, който се мъчеше да пресече пътя на премиера към смъртта, настъпи съединителя и запали мотора. Но беше късно. Цената на двете секунди, които използва, за да спре Еге Тунабою, се оказа твърде висока. Лявата предна врата се отвори. Премиерът и Калвин се свиха на местата си, а дулото на вмъкналото се вътре оръжие прозвуча двукратно „пат-пат“. Мозъкът на шофьора полепна по бронираното стъкло. Вратата се затвори.
Премиерът се заслони зад предната седалка, погледна през стъклото, по което се стичаше мозък, и се опита да разбере какво става навън. Един телохранител успя да извади оръжието си. Но тялото му се люшна като лист от попадналите в него куршуми. Ръката с пистолета грозно се изви нагоре. Поради притискането с пръст на спусъка в момента на смъртта от дулото във въздуха излетяха два изстрела. Четвъртият бодигард залегна, опитвайки се да избегне дъжда от куршуми. Но нямаше зад какво да се прикрие. Най-голямата му грешка беше излизането от бронираната кола. Първият куршум го уцели в бедрото. Тялото му се сгърчи от болка. Въпреки това се помъчи да върви, влачейки ранения си крак. Същевременно се опитваше да стреля. Вторият куршум раздроби гръбначния му стълб. Мигновената парализа се разпростря из цялото му тяло. И докато лежеше по гръб на земята без дори вече да усеща болка, зърна над себе си страховито лице. И това беше последното, което видя. Малка дупка се появи между веждите му. Тилът му вече го нямаше.
Линейката отзад потегли. Шофьорът устремно връхлиташе срещу силуетите. Нападателите разбраха, че възнамерява да ги прегази. Премиерът и Калвин безпомощно наблюдаваха припламващите в тъмнината огньове и удрящите по линейката куршуми, оставящи светла диря във въздуха. Първо угасна единият фар. После синята лампа на покрива. Калвин забеляза как шофьорът скочи върху волана, като че ли ставаше прав. Разтърсваното от куршумите му тяло изхвърча през счупения прозорец. Загубилата управление машина се люшна вдясно. Изправи се на задни колела, полегна на дясната си страна и започна да се търкаля. След две секунди се разхвърча на части при страшния сблъсък с дърветата.
Шестият телохранител? Премиерът погледна пак, но не го забеляза. Сигурно се беше скрил някъде. Четири срещу един. Нищо, рече си. Смътна надежда потрепна в сърцето му.
Всичко приключи така внезапно, както беше започнало. Един от четирите силуета отвори вратата откъм Еге Тунабою. Рязко размърда дулото насам-натам, показвайки му да излезе. Докато премиерът слизаше от колата, забеляза как Калвин се промушва през лявата врата. Къде мислеше да избяга? Когато отново погледна, вече го нямаше. Лежеше на земята по гръб. Удар като гръм между веждите в момента на излизане от колата го беше повалил на място.
Еге Тунабою слезе колкото се може по-бавно. И го видя. Шестият телохранител! Лежеше свит до предното дясно колело. Върху черното му яке разцъфтяваха безброй червени божури. С надигащата се отвътре му лудешка ярост изкрещя на тримата, насочили дула срещу него:
— Мръсници! Какво им сторихте!
Те дори не му обърнаха внимание.
Четвъртият силует довлече Калвин пред премиера. В тъмнината премиерът видя още въоръжени мъже, вървящи бавно към сградата. Тогава разбра, че охранителите му са загинали под кръстосан огън.
— Ранен ли сте?
Калвин опипа с ръка веждата, която го болеше ужасно. Тя беше разцепена от край до край и стичащата се кръв го заслепяваше. Не издаде звук. Условията се бяха променили. Както преди час се готвеше да даде „шах“ на Тувалкаин, така сега беше матиран.