— Какво става, Сарп? — намеси се Филиз.
— Връзката с кортежа на премиера е прекъсната от две минути.
Сякаш бомба падна в роувъра.
— Не отговаряли на повикванията. Не вдигали телефоните. Никой от тях.
Сарп отново се залепи за телефона на Гардения. Нетърпеливо зачака отговора на избрания номер.
— Хайде, вдигни телефона. Хайде, хайде.
Още чул-недочул киселия глас на Хаккъ Каплан, попита:
— Колко разстояние ни остава до тях? Колко? Добре… — и като остави телефона на седалката, удари Гардения по рамото: — Хайде, дай газ. Имаме пет минути до тях, а те са спрели. Не се движат.
По отразяващото се в огледалото лице на Гардения беше изписано огромно безпокойство.
— Дай телефона — каза изведнъж. Филиз ѝ подаде телефона. Тя натисна един бутон. Зачака. Повтори движението още няколко пъти.
— И Калвин не отговаря — каза.
Волкан знаеше, че трябва да се отърсят от преживяната току-що паника. Бяха длъжни да бъдат хладнокръвни, внимателни и нащрек. За да се съсредоточи отново, се обърна към Сарп и Филиз:
— Какво друго има на диска?
— Роман — отвърна Сарп. — Нали нарекохме организацията на онзи „Тайната държава“, само че не сме били прави. Това си е „Тайната империя“. Мрежа от ужасяващи връзки. Стотици фирми, комплекси на тежката промишленст, самолети, гигантски танкери, борсови машинации, златни и диамантени находища, каквото се сетиш и всичко е под контрола на Тайната империя, сиреч на Тувалкаин. Например добиват диаманти в обширни райони на Йоханесбург и Претория. В диска Корай казва: „Под минерали не разбирам един-два рудника. Рудниците били с площ колкото Белгия. Тунелите били на такава дълбочина, че дори спътниците не улавяли дейността там. На два пъти ООН или някаква друга организация решила да ги провери. Не успели. Втория път починал шведският председател на организацията.“
Гардения забеляза, че патрулката отпред влиза в завой и моментално вдигна крак от газта. Останалите също усетиха опасността и се хванаха здраво. Когато джипът влезе в завоя, скоростта беше паднала едва на сто и трийсет. Гумите засвириха и колата ги залюля надясно, после наляво и пак надясно. Когато Гардения успя да овладее управлението, беше бяла като платно. Погледна Сарп в огледалото и попита:
— Еее, та какво казваше?
— Според Корай мините са само камуфлаж. Смята, че в подземните галерии са се извършвали някакви изследвания. Твърди даже, че онзи е имал тунели, подобни на съоръженията на проекти като ЦЕРН и АДРОН. Не ги е виждал, но на едно място твърди, че е сигурен. „Там Тувалкаин се опитва да създаде божествената частица, образувала вселената след Големия взрив, както и антиматерия“, казва.
— Сатана — промърмори Волкан.
— Господ — поправи го Филиз. — Тувалкаин иска да бъде Господ.
— Спомняте ли си падналия близо до Анталия самолет? — попита Сарп. — В него пътуваха и наши учени от ЦЕРН.
— Разследваха дали не е заговор. Накрая казаха, че е пилотска грешка.
— Да. Според Корай е било дело на Тувалкаин. Той е саботирал самолета. По същото време разни беди са сполетели няколко учени от проектите ЦЕРН и АДРОН. Най-известните британски и американски квантови физици, генетици и нанотехнократи са изчезнали. Трима ръководители на ЦЕРН са починали от сърдечен удар. Изброява още неколцина, но сега не си ги спомням. После ще видите диска.
Йерусалим
Генерал Леви Аарон влетя в оперативната стая като светкавица.
— Какво става? Някой веднага да ми обясни.
— Трафикът е ужасен, шефе. От Истанбул получихме сигнал: „Премиерът изчезна“. Двама наши в Истанбул го потвър-диха. Еге Тунабою излязъл притеснен. Турците са положили невероятни усилия, за да предотвратят проследяването на колата. Дори нашите по едно време се усъмнили дали премиерът не е отвлечен. Преди малко се обади шефът на центъра ни в Анкара. Според него турците са предприели операция срещу Тувалкаин. Имаше няколко поредни атентата. Самуел Коен…
По погледа на генерала разбра, че трябва да прескочи подробностите. Така и направи.
— После всичките ни приемници установиха, че се осъществява спътникова комуникация между Лондон и Лангли и Истанбул. Знаете, че Номер едно пътува насам.
— Да. Председателят идва за подписването на договора утре. И?
— Лангли се обади още два пъти. Оттогава Номер едно започна да функционира като комуникационен център, генерале. Председателят се обади в Москва. След това в Париж, Берлин и Токио. В момента Номер едно се свързва с Пекин. Всички разговори са засекретени, естествено.