Выбрать главу

Генералът строго погледна оператора, натискащ разни бутони по клавиатурата пред плазмения монитор:

— Не си ли пропуснал нещо?

— Какво, генерале?

— Че е търсил Бенжамин Шеба Раам. И той е в Истанбул.

Операторът се изненада. Поколеба се за малко. Погледна бележките си:

— Не, генерале. Номер едно не е търсил Бенжамин Шеба Раам.

Върху един от плазмените монитори започна да присветва зелена светлина.

— Наш ред е — измърмори генералът. — Номер едно търси Йерусалим.

След пет минути в оперативния център пристигна шифрована заповед с гриф „Строго секретно“:

„Зизон е отворен. Спасяването може да започне.“

Заедно със сигнала до Йерусалим, въпреки тъмната половина на деня, по всички краища на света в банките, фирмите и борсите започнаха невероятни компютърни проблеми. За миг милиарди и трилиони долара бяха прехвърлени от една сметка в друга.

Истанбул

Асансьорът спря. Осветлението угасна. По повея в лицата си и скърцането на вратата разбраха, че тя се отваря. Но не виждаха нищо. Каквото и да беше насреща им, беше потънало в непрогледен мрак. Изчакаха неподвижно. Еге Тунабою чуваше дишането на британеца до себе си. Ще се задуши от страх и тревога, помисли си. И аз не съм по-добре от него.

Премиерът намери лакътя на Калвин в тъмното и леко го побутна напред. Вече бяха извън асансьора. Внезапно и двамата замръзнаха ужасени. Отвсякъде се разнесе страховита музика с непоносимо кресчендо. Заковаха се на местата си. Еге Тунабою се опита да запуши уши. Усети, че британският министър прави същото.

Звукът беше толкова силен, че премиерът усети как го зашеметява. Не можеше да мисли. Изкрещя:

— Спрете тази какофония!

Но въпреки че извика с все сили, не чу собствения си глас. От врявата не можеше да прецени дори колко време е минало. Ужасяващият звук беше объркал представата му за време.

В един момент писъците на сазовете и тъпаните стихнаха и изчезнаха така внезапно, както се бяха появили. Но тогава проплакаха цигулки, а флейтите създадоха пролетна атмосфера. Игривите трели на една флейта се разхвърчаха из мрака като пеперуди, прелитащи от цвят на цвят. Трикратният удар по струните на арфа изклокочи като кладенец под нозете им.

Калвин се прекръсти и промърмори:

— Благодаря ти, Боже, че ни отърва от грохота на ада и ни пренесе в рая.

Когато обаче пак се разнесоха тъпите барабанни удари, Еге Тунабою отбелязя:

— Господ не чу молбата ти. Връщаме се в ада.

Красивите звуци потънаха в думкането на тъпаните. И докато земята под краката им се тресеше, тромпети завиха в един глас, сякаш възвестяваха нещо.

В зенита на грохота страшна светлина разкъса мрака. И избухна в очите им. Затискащите ушите им ръце сега покриха очите.

Изведнъж музиката секна.

— Светлината на Зизон осветява храма ни. Да тичаме към светлината, братя.

Гласът идеше точно отсреща. Но заради светлината и двамата не видяха никого.

— Нека Божият гняв се изсипе върху ти! — извика Оливър Винсънт Калвин, опитвайки се с една ръка да предпази очите си от светлината.

Гласът не отговори. Но изгарящата като слънце светлина бавно започна да намалява. Вече наподобяваше дневната.

Точно насреща им стоеше Бенжамин Шеба Раам!

Срещу тях беше човекът, който снощи обясни на Еге Тунабою бъдещите си инвестиции в Турция, който оповести учредяването на фондация на името на Самуел Коен за подпомагане на бедните, създателят на проекта „Хиляда деца, един мир“, най-богатият човек в света. Премиерът усети, че не му достига въздух. Трябва да се успокоиш, каза си. Ако искаш да я спасиш, трябва да бъдеш спокоен.

— Господин Раам?

Отсреща прогърмя ужасяващ смях.

Тунабою се стъписа. Овладя се, макар да му се искаше да помоли: „Пусни моята Лейла!“ Единствено прошепна:

— Ти ли си Тувалкаин?

— Я гледай — изгърмя Раам, — кой ми е дошъл на крака! Последният рицар на тамплиерите — Калвин.

После прехвърли мятащия светкавици поглед върху Еге Тунабою:

— И уважаемият миротворец Тунабою. Какво ще кажеш? Дали не трябва да те нарека грабител на храма?

Бенжамин Шеба Раам седеше странично на златен трон и оглеждаше двамата с лисичите си очи.

Еге Тунабою се огледа. Бяха като във филм за античната епоха. Раам носеше бяла туника до коленете. Дясната му ръка беше скрита под нея. Другата беше гола от рамото надолу. Краката му бяха обути в златовезани сандали с връзки до коленете. На главата си беше нахлузил златна корона с маслинови клонки.