Мястото, където ги свали асансьорът, беше обзаведено като великолепен храм. Подът беше застлан с черно-бели квадрати като шахматна дъска.
— А царят на шахматната дъска е пред нас в цялото си величие — тихо прошепна премиерът. — Май ние сме пионките, които ще бъдат жертвани всеки момент.
От двете страни на залата се извисяваха колони, наподобяващи гигантските такива на храма в Карнак. Пред тях в две редици бяха подредени мраморни кресла.
Точно зад Бенжамин имаше огромна триъгълна сребър-на рамка с взиращо се в тях черно око в средата. Това беше символът, който се виждаше зад холограмната сянка. Имаше и нещо, липсващо в холограмата. Буква „Т“ с дръжка отгоре. Премиерът си спомни, че същият символ беше изсечен в наследения от Мерал каменен куб в кабинета му.
Раам улови оглеждащия поглед на премиера:
— Харесва ли ти, крадецо?
— Трябвало е да станеш артист — изръмжа Тунабою. — Ако се съди по короната, си се пристрастил към ролята на крал, Бенжамин. Но съм убеден, че с тази премяна много ще ти пасне ролята на страхотен шут. Символът, който си прекопирал от пирамидата на Тутанкамон, обаче е малко странен. Нали? Фараонски печат в еврейски храм.
От гърлото на Бенжамин излезе нещо като вой. Премиерът си помисли, че ще скочи върху него.
— Това е подписът на Тувалкаин — задъха се от омраза Раам. Но страховитото яростно изражение внезапно изчезна и той просъска весело: — О, извинявам се. Колко съм невъзпитан! Забравих да се представя.
Иззад колоните наизскачаха мъже, облечени като римски легионери. С жълти месингови шлемове с червени пера, с лилави пелерини, закопчани на рамото, и бели поли и ризи с къс ръкав под ризниците от биволска кожа. И премиерът, и Калвин онемяха от изненада.
— Типична лудница — промърмори Тунабою. А Лейла беше пленница на луд.
Римските легионери едновременно поднесоха към устата си дългите и тънки месингови фанфари. Звукът им прокънтя в залата.
— Пазителю на Храма на Соломон! — разнесе се глас зад гърба им. Обърнаха се да погледнат. На мястото на асансьора, от който бяха излезли преди малко, стоеше мъж с червено наметало. Дръпна на две страни тубуса в ръцете си, отвори го и досущ като глашатай в древните дворци зачете титлите на господаря си:
— Майстор Архитект от дванайсето ниво, Рицар на Соломоновото царство от тринайсето ниво, Княз на Йерусалим от шестнайсето ниво, Рицар на кръста с розата от осемнайсето ниво, Велик шотландец от деветнайсето ниво, Княз на ковчежето с тайната от двайсет и четвърто ниво, Рицар на бронзовата змия от двайсет и пето ниво… И Велик Княз на Свещената тайна от трийсет и второ ниво… И Велик проверител на трийсет и трето ниво… Носител на всички земни звания, Господар на Изтока и Запада, на Юга и Севера, Повелител на светлината и мрака, Председател на Седемте избрани и на Деветте избрани, Божията ръка, Мечът на Тувалкаин, Наследникът на Камъка с тайната…
Британският министър веднага разпозна мъжа, извикващ титлите, за които Бенжамин се смяташе за достоен. Етиен Манвил, изчезналият преди година председател на управителния съвет на най-могъщия френски холдинг. Големият индустриалец, за който светът мислеше, че е мъртъв.
Възможно ли беше? Етиен Манвил! Глашатай на някакъв измамник!
Без признак на отегчение Манвил продължаваше да възхвалява Бенжамин:
— Пазител на скрижалите на Давид, Наследник на Храма на Соломон, Спасителят на евреите, Предвестникът на предсказанията…
Еге Тунабою не се въздържа и го имитира:
— И… господарят на обувки 39 и 40 номер!
Наслаждаващият се на победата си до този момент, величествено седнал в трона Бенжамин яростно скочи:
— И архангел Гавраил за вашите любими!
— Пусни Лейла! — кресна премиерът. Коя ли пък е Лейла, зачуди се Калвин. Това ли беше съкровището, заради открадването на което премиерът се беше завтекъл насам?
Раам сякаш не чу думите на Тунабою. Внезапно стана изключително спокоен, дори приветлив. Загледа го с изражението на закрилника на бедните и нещастните, любимеца на децата чичко Бенджи.
— Какъв късметлия си, крадецо — прошепна. — Свещеният храм не може да се осквернява с кръв. Иначе досега отдавна да съм ви изправил пред адските двери. Всички ви. И теб, и него. После нея.
И още не довършил думите си, избухна в ужасяващ смях.
Забелязал, че притежателят на изброяваните звания вече не го слуша, Етиен Манвил се беше скрил сред колоните. Римските тръбачи бяха напуснали сцената преди него.
Премиерът се замисли, че единственият начин за спасение е напълно да обърка болния ум на Бенжамин. Знаеше и как да го постигне. Да унищожи егото му, да смаже въображаемия му авторитет.