— Стига! — извика. Раам изобщо не очакваше това. — Не съм крадец.
Онзи се стресна от този вик тъкмо като сядаше на трона. Обърна се и изненадано погледна премиера:
— Наистина ли? Имаш нещо, което ми принадлежи.
— Наистина ли? — подигравателно го имитира Тунабою. — И ти имаш нещо мое.
Калвин също реши да се включи в играта:
— Кое точно ти принадлежи?
Бенжамин Шеба Раам се обърна като змия към тях:
— Камъкът с тайната, фалшиви рицарю. Тайната на Тувалкаин.
— Лъжеш — възпротиви се Калвин. — Камъкът не е твой, а на храма. Оттам е взет, там ще се върне. Да покаже пътя на Иисус Месията.
Мускулът на лявата буза на Бенжамин се разигра. По лицето му се изписа смразяваща кръвта омраза.
— Дедите ми, Калвин — просъска, — които изгниха в затворите на Инквизицията ви, които изгорихте на кладите, отрязахте главите им, изнасилихте жените и дъщерите им, дори и малките им момчета, си мислеха, че преди петстотин години са унищожили твоите предци, че са отмъстили и приключили с кръстоносната поквара. Каква заблуда, нали? Колко родове бяха затрити, но не и вашият. Дори острият османски ятаган не успя да ви довърши.
Замълча. Премиерът си помисли, че Раам ей сега ще извади оръжието — ако имаше такова, разбира се, и го криеше под туниката — и ще убие Калвин. С такава омраза ли щеше да се гради съюзът на цивилизациите? С нестихнала две хиляди години, и дори напротив, все повече разгаряща се ненавист?
Но сега Раам продължи напълно спокойно, дори някак умолително:
— Знаеш ли? Преди пет века Богът на израилтяните ми постави свещена задача. Мечът на Тувалкаин да изтрие от историята тамплиерите. Ти ще бъдеш последният рицар на голия кръст, Калвин.
Британецът стана пурпурночервен. Да се говори за фигурата, символизираща разпънатия Христос, като за гол кръст, беше най-голямата обида за тамплиерите.
— Змия. Змия, която не беше унищожена нито от Потопа, нито от божествения огън, изпратен на Содом и Гомор.
Раам слезе на шахматния под по четирите стъпала на платформата с трона. Ако някой го видеше, щеше да го помисли за стар холивудски актьор в ролята на Юлий Цезар. Дясната му ръка беше върху златната тока, закопчаваща плаща на лявото му рамо. Тръгна направо към Еге Тунабою.
Загледаха се в очите без дори да мигнат. Изразът в лудия поглед на Раам се менеше непрекъснато. Заби три пъти показалец в гърдите на премиера:
— Що се отнася до теб, дърти крадецо…
Еге Тунабою забеляза огромният пръстен на показалеца му. Кръстът с дръжка, наричан от него подписът на Тувалкаин, беше изработен от рубини върху миниатюрни изумруди. Раам стисна брадата на премиера между палеца и показалеца си и обърна главата му към себе си:
— Дай ми онова, което е у теб.
Еге Тунабою знаеше колко безсмислено е да се пазари, но ако покажеше слабост, капитулация и готовност на всичко, повече нямаше да получат шанс.
— Господин Раам — изръмжа, гледайки право в безумните му очи, — у теб е най-голямото ми съкровище. А у мен няма нищо твое. Нищо.
— Отначало и аз така мислех, крадецо. Че тайната на Тувалкаин е загубена навеки. Как можех да знам, че един родоотстъп-ник със собствените си ръце ще предаде Камъка с тайната на неевреин? Нали така? Но юдейският Бог те подведе. Допусна голяма грешка. Нали ме разбираш, развратни крадецо? — и противно смигна с око. — Ще целуваш краката ми, за да спасиш резултата от греха си. А сега ми дай моето.
Това беше критичният момент. Еге Тунабою го усещаше. Едва се удържаше да не падне в краката му. Ако беше убеден, че така ще спаси Лейла, щеше да го направи, без да се замисли. Напротив, такава слабост щеше да ускори края, който го плашеше. Реши да постъпи точно обратно. Мушна три пъти показалец в гърдите на Раам и се изсмя:
— Лудият цар. Така ще те назоват евреите. Мозъчните ти връзки са дали накъсо. Всичко си объркал. Масонската атмосфера с еврейската мистика. Копираш оттук-оттам. Не ти е нужен камък, а психиатрия.
— Давай камъка на Тувалкаин, крадецо. Дай божествената тайна, издълбана в него!
— Не си хаби думите напразно!
— Ще ме молиш да ти я върна, разбойнико. На колене ще ме молиш да приема камъка.
— Дори да исках, не бих могъл да ти го дам. Нямам камък. Виж, дошъл съм с празни ръце.
По лисичето лице на Бенжамин Шеба Раам плъзна лукава усмивка. Тръгна към трона си и внезапно спря на стълбите. Погледна премиера и изръмжа:
— Ще ми го донесеш. Ще го донесеш утре на подписването на договора и лично ще ми го предадеш. И аз, Синът на вдовицата, Мечът на Тувалкаин, ще поема камъка и ще възвестя пред всички лидери, че поемам короната на Ционистката империя.