— Ти си побъркан! — извика Калвин. — Ще подпалиш света.
— Така ли, рицарю на голия кръст? — обърна се светкавично към него Бенжамин Шеба Раам. — А ти защо търсиш камъка? Хайде, Калвин, признай си. Не искаш ли за Ватикана мрака на силата и светлината на безсмъртието?
— За възцаряването на Иисус — изкрещя Калвин.
Еге Тунабою удивено се вгледа в двамата.
— Последен шанс, крадецо — усмихна му се Раам. — Винаги постъпвам така. Давам последна възможност, преди да изтегля меча. Всеки има право на втори шанс, нали, крадецо?
— Не ме наричай така.
— Дай ми камъка, разбойнико. Иначе тя ще умре. После и майка ѝ. Накрая ти. Ще пукнеш, след като видиш смъртта на любимите си. Подчини ми се, грабителю.
Дочу се нежна музика. Отново звуци на флейта. И…
— Суна!
Сестрата на Корай Булут, който беше заклан, защото знаеше, че Тувалкаин е Бенжамин Шеба Раам. Кралицата на неговия грях!
Тунабою простена от болка. Това ли беше наказанието за големия му грях?
Суна беше излязла иззад двете предни колони. Носеше дълга бяла рокля с четири реда волани. Раменете и ръцете ѝ бяха голи. Вървеше бавно, без да поглежда към премиера и Калвин. Раам слезе едно стъпало и я посрещна.
— Дъщерята на Зизон — поясни. — Светицата, обрекла се на мощта на вечната свещена светлина.
Истанбул
Гардения спря внезапно. Така беше спряла и предната полицейска кола в пелената от мъгла. Един полицай изскочи от нея и тичайки през засилващия се дъжд, дойде при тях.
Гардения свали прозореца и полицаят промуши цялата си глава вътре.
— Ние сме дотук, господине — каза на седналия отзад Сарп. — Получихме заповед. Въпросните коли са малко по-напред.
— Бяхме се разбрали с Хаккъ Каплан за…
— Шефът е на път — прекъсна го полицаят. — Ще бъде тук до няколко минути. Пристигат и екипи на силите за бързо реагиране и спецназ. Хеликоптерите кацнаха на девет-десет километра напред — посочи нагоре с пръст. — Единият е все още във въздуха. Какво става?
— Нищо — ухили се нетърпеливо Волкан. — Просто малко бързаме.
Полицаят отново се обърна към Сарп:
— Шефът настоя да ви кажа, че ако Синът на вдовицата прощава, той — не. Вие сте щели да разберете.
Естествено, беше разбрал. Усмихна се, мислейки как текат секундите. Полицаят ги изгледа един след друг и каза:
— Желая ви успех — и затича към колата отпред. Онази зад тях също загаси фаровете и изчезна в мъглата.
Гардения отвори вратата и понечи да слезе.
— Какво правиш? — хвана я Волкан за ръката в последния момент.
— Мини на волана.
— А ти?
— Ще мина през гората.
— Но… — опита се да възрази Сарп, но момичето рязко го прекъсна:
— Не губете време. Не знаем какво ни очаква. Ако Тувалкаин наистина е наблизо, значи не е сам. Могат да ни спрат. Един от нас трябва да е отделно и свободен. Аз съм най-подходяща. Всъщност това ми е работата.
Протегна се, взе още един пистолет от жабката и го затък-на на кръста си до узито. Заобиколи и отвори багажника на джипа. Измъкна някакъв дълъг метален сандък и под смаяните погледи на Филиз и Сарп извади от него огромна ужасяваща двуцевка. Кръстоса през рамо и два патрондаша. Като забеляза как натъкмява в пояса си две яйцевидни неща, Филиз рече:
— Седели сме върху погреб.
Гардения рязко захлопна вратата на багажника. Силно прегърна дошлия до нея Волкан. Сарп си помисли, че няма нищо по-комично от целуваща се жена с убийствени оръжия в ръце, опасана с патрондаши като Рамбо. Но в момента не му беше до смях.
Момичето удари с ръка по джипа и извика:
— Тръгвайте — и тичешком навлезе сред дърветата. За няколко секунди се изгуби сред тях с камуфлажния си панталон и жилетка.
Волкан в последния момент забеляза сред дъжда, мъглата и облачността препречилото пътя дърво. Четирима души пред него бяха насочили насреща им късоцевни оръжия.
— Сега го втасахме — извика Сарп. — Права беше Гардения.
Волкан рязко натисна спирачки. Блокираните колела се запързаляха по мокрия път. Спирачките задействаха едва на втория и третия път и рейндж роувърът спря точно пред четиримата злобно намръщени мъже, стоящи в средата на пътя без да трепнат дори. Бронята на джипа беше само на сантиметри от тях.
Слязоха с вдигнати ръце. Къде си, Гардения, рече си Волкан. Сега е моментът. Повали ги тия.
Но Гардения я нямаше никаква.