Истанбул
— Продажна мръсница! Гадина! Дяволска подлога!
Суна дори не се обърна да погледне Оливър Винсънт Калвин. Наблюдаваше съсипания Еге Тунабою. Седна в краката на възкачилия се отново на трона Бенжамин Шеба Раам, който се наслаждаваше на смайването на враговете си. Той прокара накичените си с брилянти и рубини пръсти през косите ѝ.
Еге Тунабою не беше на себе си.
— Суна — промълви, — къде е Лейла, къде е?
Жената вирна глава и остана така мълчаливо. Погледът ѝ сякаш беше отправен към несъществуващи горе звезди. Да не би този побъркан да е дрогирал Суна, помисли си премиерът.
— Лейла — внезапно простена жената — спи. Дъщеря ни спи, Еге.
Премиерът усети как се олюлява. Опита се да се удържи на крака.
Лисичият поглед на Бенжамин веднага улови срива на Тунабою. Яростно дръпна косата на Суна:
— Дъще на Зизон — измърмори, — не плаши крадеца. — После се обърна към Тунабою и изсъска: — Спи, разбойнико. Дъщеря ти наистина спи. Засега. Ако не ми дадеш Камъка с тайната, няма да дочака изгрева.
Британският министър отново беше шокиран. Погледът му се местеше от Суна на Еге и обратно. Премиерът и тази жена имаха дъщеря? Значи Лейла беше момичето на премиера?
В нито един разузнавателен рапорт нямаше такива данни. Вътрешният му глас го предупреждаваше: Престани да разсъж-даваш, Калвин. Дъщерята на премиера е в ръцете на Тувалкаин. Вече нямаш никакъв шанс. Той ще се поддаде. Ще даде камъка на Тувалкаин, за да спаси дъщеря си.
— Предупредих го.
Това беше Суна. Гласът ѝ излезе сподавен и нисък.
Премиерът почувства как гневът плъзва във вените му. Суна изобщо не приличаше на майка на отвлечена дъщеря. Като котка се беше свила в краката на убиеца на брат си и му разрешаваше да гали косите ѝ. А може би… Може би… Не е възможно, но може тя да беше предала Лейла на Тувалкаин. А може би го беше излъгала за отвличането, за да го подмами в капана.
— Обърни се към мен, жено — извика. — Гледай ме в очите, като говориш.
Чак тогава, съпроводена от налудничавия смях на Раам, Суна погледна Еге Тунабою.
— Предупредих го. Кълна се, че го направих. Казах му да се съгласи.
— Аз съм свидетел, крадецо — весело вметна Бенжамин. — Тази нещастна жена изведнъж беше озарена от светлината на Зизон. Прекрасно, нали? Реши да се съгласи с мен. Да се подчини на Тувалкаин. Пошепна ми, че Камъкът с тайната е у теб. Предупреди брат си да не върши глупости. Но този твърдоглавец се запъна да подложи глава под меча на Тувалкаин. Какво повече можеше да направи дъщерята на Зизон?
— Тази курва е истинската убийца — извика Калвин, сочейки Суна. — Тя е палачът.
Суна не реагира. Стана от мястото си в краката на Раам и придържайки воланите на полата, тръгна към премиера. Спря точно пред него.
— Съгласи се, Еге — каза, гледайки го в очите. — Не повтаряй грешката на Корай. Спаси дъщеря ни. Или и нея…
Раам също приближи до тях, за да наблюдава отблизо мъката и срива на премиера. Но в изражението му нямаше нищо такова.
— Съгласи се с него — повтори Суна и хвана ръката му. — Дай му, каквото иска.
Премиерът дръпна ръката си като опарен от огън.
— Не ме докосвай, жено — каза с отвращение. — Ти си братоубийца.
В очите на Суна падна смъртоносна скръб.
— Това е по-добре от детеубиец, Еге — прошепна с глас, напомнящ повече на стенание, вопъл и молба. — По-добре от детеубиец.
На Еге Тунабою се стори, че огън го заля. Олюля се отново.
— Да не искаш да повярвам, че Лейла е в ръцете на тоя побъркан? — изръмжа в лицето на Суна.
Тя затвори очи. Това означаваше „да“.
Бенжамин Шеба Раам я подхвана под мишница и я отдалечи.
— В действителност, крадецо — рече, — си принуден да приемеш. Също както тази дъщеря на Зизон. И ще ти го докажа…
— Пусни я! — изкрещя премиерът. — Да не си посмял и с пръст да я пипнеш…
Бенжамин се разля в трона и го прекъсна, вдигайки ръка:
— Много жалко, крадецо. Принуден съм да прекъсна този драматичен разговор. Трябва да приема новите си гости като любезен домакин.
Вратата на асансьора, който ги свали в проклетата пропаст, изскърца и се отвори.
Премиерът и Калвин викнаха в един глас:
— Волкан!
Калвин веднага помисли: Ромео е тук, къде е Офелия. Значи, не бяха я хванали. Дали пък не я бяха убили?, разтревожи се. Не искаше да повярва в това. Не беше възможно да се залови така лесно капитан от спецназ, агент на МИ6. Усети искрица надежда. Другото момиче и мъжът вероятно бяха изпратената в Малта двойка.
Най-шокиран беше Волкан. Когато вратата на асансьора се отвори и той видя насреща си костюмирания мъж, възкликна ужасен: