— Бенжамин Шеба Раам! — и крадешком погледна Сарп.
— Да — промърмори той. — Това е Тувалкаин!
Щом Филиз забеляза свитата в краката на убиеца на брат ѝ Суна, не успя да потисне изблика на гняв:
— Суна! — извика и понечи да изтича при нея. Но когато тя се обърна към нея, замръзна на мястото си. Досега не беше виждала очи, така пълни с ужас и мъка. Безнадежност или молба означаваше този поглед?
Пръв се окопити Волкан. Веднага отиде до Еге Тунабою.
— Добре ли сте, господин премиер?
Що за безсмислен въпрос? Лицето му беше позеленяло.
— Дъщеря ми — отговори тихо премиерът. — Дъщеря ми е в ръцете му. Ще я убие.
Лейла! Изведнъж си спомни сцената в дома на Суна. Значи, премиерът беше прошепнал името на дъщеря си, влизайки в стаята, където той го чакаше, понеже мислеше, че ще завари там нея. Но как беше възможно това? Дъщеря му беше починала много отдавна. А това момиче? Не беше за вярване. Дъщеря на премиера от Суна?
Суна отново вдигна очи към тавана, сякаш съзерцаваше звездите.
— Предупредих го — прошепна. И внезапно избухна: — И теб предупредих, Сарп Кая. Примолих ти се. Да не правиш грешката на Корай.
— А аз се заклех, че ще изтръгна сърцето на убиеца, прерязал гърлото на брат ти. Казах ти да не говориш така повече. Сега обетите ми станаха два, Суна. Ще изтръгна сърцето и на палача, и на лудия, дал ножа в ръцете му да замахне срещу Корай и кой знае колко още хора. Кълна се. И твоето.
Изненада се, когато Суна го погледна. Очите ѝ сякаш го умоляваха: „Направи го, веднага“.
— Млъквай! — прогърмя Раам от трона си. — Ако все още си жив, това се дължи на грешка. Ако Скорпиона си беше свършил работата, сега щеше да си при приятеля си. Не си хаби въздуха напразно. Защото когато Тувалкаин ти пререже гърлото, ще имаш нужда от него.
Внезапно се втренчи весело във Волкан:
— А вие, господине, призрак ли сте? О, разбира се, ти си агентът, нает от този фалшив рицар да предупреди дъртия крадец, че Тувалкаин ще го убие.
Раам сграбчи от корен косата на Суна и обърна главата ѝ към себе си:
— Това никак не подхожда на дипломат от световна величина, нали, дъще на Зизон?
Лицето на Суна се сгърчи от болка.
— Както и да е, щом вече всички сме тук, да се насладим на момента — продължи Раам. — Не мисли, че съм те забравил, крадецо. Тувалкаин спазва обещанията си. И като каже: Ще го докажа, го прави.
Неочаквано между тях и Бенжамин затанцуваха букети от светлини, цветовете се смесиха и образуваха неясни форми. Когато танцът спря, формите се изясниха.
— Лейла! Момичето ми! — проплака премиерът Тунабою.
Холограмата пред тях представляваше фигура на младо момиче. Лежеше върху нещо подобно на операционна маса. До главата ѝ стояха двама намръщени мъже с бели престилки.
Суна гледаше изображението като омагьосана. Колко е красива, Господи, помисли си. Като фея. Обърна поглед към премиера. Очите им се срещнаха. Единият сякаш търсеше пощада. Другият умоляваше с поглед.
Сарп и Волкан пък наблюдаваха колоните. И двамата мислеха за едно и също. Как да излязат невредими от тук заедно с премиера и дъщеря му. Но как да спре въоръжените мъже, които току-що забеляза сред колоните? Не изглеждаше постижимо. Даденото му от Волкан оръжие беше отнето при залавянето им. С юмруци ли щеше да излезе срещу автоматите, изстрелващи не знам колко си куршума в секунда? Не му пукаше за британеца, но как щеше да предпази премиера и Филиз? И къде беше Лейла? Дали беше скрита в същата сграда? За пръв път след убийството на Корай Сарп пожела да види до себе си комисар Хаккъ Каплан и всичките му хора. Хайде бе, Хаккъ Барута, рече си. Запали кибрита си!
Светлините, пренасящи изображението на Лейла, постепенно изчезнаха сред воплите на Еге и Суна.
Бенжамин Шеба Раам погледна доволно премиера:
— Удържах на думата си, крадецо. Показах ти твоето. Сега ми дай Камъка с тайната. Спаси я.
— Какво толкова има в този камък? — не сдържа гнева си Тунабою.
Калвин веднага се намеси. Преживяната паника рефлектираше в гласа му:
— Информация за създаването на антиматерия. Слънцето вече ще свети само по волята на Тувалкаин. Ще засипе онези, които не му се преклонят, с огън и жупел. Ще унищожи всички ви, както Господ е постъпил със Содом и Гомор.
— Глупак! Това вече го имам. Слънцето е в ръцете ми. Аз управлявам светлината и мрака. Търся Божествената сила. Безсмъртието.
— Какво? — викнаха всички едновременно.
Гласът на Корай от диска прозвуча в ушите на Сарп и Филиз. „Тувалкаин търси безсмъртието. Иска да бъде не император, а Бог.“