Раам лудешки се разсмя.
— Безсмъртието. Камъкът на Тувалкаин ще ми даде тайната на синтетичните клетки.
— Ти си глупак — викна Сарп. — Синтетични клетки вече се произвеждат.
— Знам, знам — изхили се Раам. — Наивна работа. Още е в зародиш. Съществуването и животът им зависят от човека. А синтетичните клетки, които ще направя аз, сами ще решават съществуването си. Сами ще планират живота си и ще нарастват. Ще унищожават препятствията пред себе си — и замълча за момент. После изведнъж изкрещя: — И ще се размножават. От една синтетична клетка могат да произлязат милиони, милиарди живи същества. Тувалкаин ще създаде хора с гена на Давид. Евреинът ще се превръща в евреин. Ще се създаде нов свят под господството на израилтяните. Храмът на Соломон ще изникне отново от Маслинената планина.
Раам се изправи и каза на премиера:
— Ела. Коленичи пред Тувалкаин. Моли го за милост.
Еге Тунабою изведнъж се отърси. Каквото ти е писано, помисли си. Не искаше да става така. Но се беше случило. Нито той, нито Суна и Лейла можеха да избягат от предопределеното. Никой не можеше да избегне съдбата си.
— Я стига! — извика. — Ще ти кажа само едно нещо. Огънят първо изгаря себе си. Ще изгориш в собствения си огън и ще изчезнеш.
— Това много ми допадна, крадецо. Добре, че го каза. Утре и аз ще подпаля разни места. Истанбул например — и се обърна към Калвин: — И Лондон. Колко ли милиона ще умрат? Десет ли, двайсет ли? Или трийсет? Това зависи от теб, крадецо. Сега чуй заповедта на Тувалкаин, Синът на вдовицата — и протегна ръка към Еге Тунабою: — Утре ще паднеш в краката ми пред целия свят и ще ме молиш да взема камъка. А аз ще подаря живота на милиони.
— Никога.
— Тогава гледай. Виж какво ще стане, когато поискам. Трепери пред мощта ми!
Пак сграбчи косата на Суна. Взе от масичката спринцовка и я заби във врата ѝ.
Всички изтръпнаха.
— Огънят на Тувалкаин — изкрещя неистово. Изпразни наведнъж лилавата течност. Последва истеричен кикот.
— Гори. Огънят обхваща всичките ѝ органи. Ето това чака и дъщеря ти. И тя ще изгори така пред очите ти, крадецо…
— Лейла! — простена Суна, гърчейки се от болка. Протегна ръка към премиера.
— Спаси детето ни, Еге… Спаси… Лейла… — тялото ѝ се разтресе от глава до пети.
— Суна!
Безпомощност завладя Еге Тунабою, докато наблюдаваше опитите на Суна да се изтръгне от ръцете на вкопчилия се в косите ѝ Раам. Не можеше да направи нищо, за да я спаси. Наистина, хората сред колоните приличаха на клоуни, но оръжията им бяха истински и съвсем не комични. Волкан, Сарп и Филиз бяха настръхнали от ужас.
— Нали не мислиш, че ще те оставя дълго да живееш, като се противопоставяш на заповедите ми, дърт негоднико? — изрева Бенжамин Шеба Раам.
Суна се опита да каже нещо. Раам така я дръпна към себе си, че щеше да изскубне косата ѝ.
— Ако крадливият ѝ баща не беше отмъкнал моята собственост, можеше да има някакъв шанс. Но както казват, всяко нещо си има граници.
Ухили се мръснишки. Изгледа всички с луд поглед.
— Хайде — викна в лицето на Суна, — предай поздрави на безглавия си брат!
Пусна косата ѝ. Тялото на Суна се строполи на пода като празен чувал. Раам подритна трупа с крак и го търколи по стълбите. Филиз не можа да издържи повече и се затича натам.
— Не я пипай! — извика Сарп. — В никакъв случай!
Раам любопитно го изгледа.
— Прав е — потвърди весело. — Не пипай, красавице. Светът скоро ще се запознае с този вирус. Аз го наричам „Пираня“. За миг довършва човека.
Двамата едновременно забелязаха надигащите се по тялото на Суна фистули. Мехурът на мястото на забиване на спринцовката бързо се увеличи пред очите им и се превърна във възпален оток. После отоците се появиха по ръцете ѝ.
— Дяволско изчадие! — викна Сарп, стискайки юмруци. Беше решил да го атакува, след като така или иначе щеше да убие всички им. Спогледаха се с Волкан. Явно и той беше готов. Но погледът на Бенжамин Шеба Раам стресна и двамата. Той гледаше нещо зад себе си. На мястото на асансьора. Сякаш противното му лице светна отведнъж.
— Да ви представя изключителния командир на батальона за отмъщение.
И вдигна ръка като победоносен римски военачалник.
Всички се обърнаха. Пръв изненадано извика Оливър Винсънт Калвин.
— Гардения?!
Волкан Демиркан беше застинал като бронзова статуя. Сарп и Филиз се заковаха на местата си. Еге Тунабою гледаше неразбиращо облечената като Раам красива руса жена.