Тогава се чу гласът на Волкан:
— Гардения… Това… това….
— Не, господа — избоботи Раам, — не е Гардения. Това е командир Естер!
Калвин отиде пред нея и изръмжа:
— Кучка! Измени на страната и вярата си. Ще гориш в ада!
Тя изобщо не му обърна внимание. Тръгна към Волкан, който си мислеше: Всъщност измени на мен. Мозъкът му беше в паника. Капитан Гардения Нериса, агентът на МИ6, единствената дъщеря на загиналия във войната в Залива танкист. Вой-ник на Тувалкаин! Това беше ли възможно? Разбира се, че не. Не можеше да бъде. Разиграва театър по неизвестни причини. Сега ще пъхне ръка отзад, ще измъкне узито и ще закове тоя проклет маниак.
Изведнъж му се прииска да я прегърне и да каже: „Престани с тези номера“, но вместо това рече:
— Защо? Защо, Гардения?
— Естер — поправи го тя. — Казвам се Естер. Командир на Батальона на отмъщението на Зизон.
— Защо? — отново прошепна Волкан. Търсеше каквато и да е следа в погледа ѝ. Нещо, подсказващо, че разиграва театър. Но нямаше. Точно обратното, очите, в които беше влюбен, приличаха на ледени късчета.
— Какво почувства, когато убиха жена ти и дъщеря ти, Волкан?
— Полудях.
— И аз, Волкан. Когато научих, че баща ми е бил убит, бързайки да спаси живот, полудях. Това беше война. Смъртта беше навсякъде. Така си е. Но баща ми не е тичал да убие, а да спаси невинно дете, Волкан. Единствената му мисъл е била спасението на онова невинно арабско дете. И то го пронизало със седемнайсет куршума.
— Заради това ли служиш на този злодей?
Момичето го погледна без капка угризение:
— Не можах като теб. Не оставих да угасне изгарящия ме огън. Заклех се да мъстя всеки ден. Аз служа на отмъщението, Волкан.
— Каква магическа дума! — радостно възкликна Раам, сякаш открил търсеното. — Отмъщение! Нищо друго не може да осмисли живота!
Волкан се опита да я хване за раменете, но тя се отдръпна.
— Какво отмъщение? Кому? На цялото човечество ли, Гардения?
— Естер — отново го поправи тя. — Командващ Батальона на отмъщението на Зизон.
— Престани с тия дивотии. На кого ще отмъщаваш?
— На рода на Навуходоносор. Сринал Йерусалим.
Бенжамин Шеба Раам стана от трона.
— Стига толкова романтика. Ела, Естер. Заеми мястото си до мен.
Гардения тръгна по стъпалата и той я хвана за ръка. Погледнаха петимата насреща си, както се гледат роби.
— Време е за работа, Естер. Готов ли си, командире?
— Винаги.
Раам взе нещо от масичката, на която беше поставена отровната спринцовка за Суна, и го подаде на момичето.
Мечът на Тувалкаин!
Гардения пое дългото острие. Вдигна го и тънката стомана просветна като мълния.
— От кого ще започнем? — попита Раам. — Предпочитам този рицар на Голия кръст. Ако искаш, започни от призрака. Не, не, променям решението си. Крадецът е за мен, а фалшивият рицар — за теб. Може би ще ти оставя и призрака.
Докато Раам слизаше по стълбите, се чу някакво изщракване. Тогава забелязаха скрития до този момент под туниката нож в дясната му ръка. С ужасяващ кикот спря пред Еге Тунабою:
— Тувалкаин препаса меча, крадецо.
И ръката му изскочи като светкавица. Мечът на Тувалкаин проблесна. Волкан скочи мълниеносно, но не успя да спре замаха на ножа като с коса. Ножът на Раам, целещ се в премиера, трепна, за да избегне атаката на Волкан, и пропусна целта. Направи разрез по шията на Оливър Винсънт Калвин. Той изстена задавено.
И докато Раам се готвеше за втори удар, настъпи суматоха. Сред колоните се чуха силни гърмежи. Бенжамин се олюля. Сред черен дим, пламъци и викове: Никой да не мърда!, вътре нахлуха куп хора. Предвождаше ги Хаккъ Каплан.
Преодолелите първоначалния шок охранители на Раам, облечени като римски легионери, започнаха да стрелят по силите за сигурност. Те им отговаряха. Сарп веднага повали Филиз на пода. Волкан закри премиера от куршумите с тялото си.
Сарп видя огънчето на върха на дулото на оръжието на Хаккъ Каплан. Излетелият оттам куршум се заби в слепоочието на Бенжамин Шеба Раам. Не му остави време дори да извика. Тялото му грозно се изкриви. Мечът на Тувалкаин се разлюля във въздуха и падна на пода.
В суматохата никой не забеляза един гологлав мъж сред колоните, наблюдаващ сцената с пламнали очи. С едно изключение. Когато убиецът видя трупа на Бенжамин Шеба Раам, по лицето му пробяга злобна усмивка. Скорпиона закъсня, рече си. Приготвяйки се да изчезне така незабелязано, както се беше промъкнал, срещна погледа на русокоса девойка, която все още изненадано гледаше ножа в ръцете си.