— Ако можеше да научи какви беди ни докара този камък, и Мерал би го поискала. Изобщо не се съмнявам в това.
— На човечеството може да му потрябва информацията върху него…
— Хайде, бе! Осмата тайна. Ти разбра ли каква е? Огън ли, вода ли е? Или безсмъртие? Може би гибел?
— Написано е на семитски. Може да намерим специалист да го разчете. Поне да разберем какво е и после…
— И да предизвикаме още един Тувалкаин. Така ли?
— Тувалкаиновци колкото щеш, господине. И най-вече, ако накрая се вижда неустоима награда като безсмъртие. Ще ровят и търсят.
— Тогава го зарови много дълбоко — усмихна се премиерът. — Та дано се продъни в ада.
На следващия ден тръгна с наетия джип от столицата на Монголия Улан Батор.
Дори не забеляза миналия покрай него на излизане от хотела гологлав мъж. На седалката до него имаше карта на мястото, където щеше да погребе завинаги тайната на Тувалкаин.
Върху мястото, към което пътуваше, Волкан беше поставил голям червен хикс. Орхонските паметници!
Пекин
Единият от четирите или петте телефона на бюрото на Ву Фей иззвъня. Директорът на китайското разузнаване вдигна червения.
— Да… Сигурен ли си?… Нямахме ли близо до тези паметници археологическа експедиция? Не, в никакъв случай. Не казвай нищо. Поне засега. Нека ги оставим да мислят, че са унищожили тайната, поверявайки я на дедите си. И както казва Конфуций, господин Чанг: „Земята плюе тайната. Сърцето я пази.“
Лондон
„Скъпи Ромео… Имам новина, която ще те зарадва. Днес ме изписват. Започвам втори живот. Но се опасявам, че след принудителната тримесечна почивка ме очакват тежки дни. Предложиха ми председателството на консерваторите. Проучванията ни дават голяма преднина. След изборите те чакам на „Даунинг стрийт“ номер десет. Знам, че все още си мислиш: Защо британците, разполагащи с технология за изстрелване от подводница, използваха България като маша? Ами, знаеш ги тайните служби. Умират си за такива работи. Сега МИ6 се опитва да разбере как така са пропуснали критата от всички дъщеря на Еге Тунабою.
А ето и радостната за теб новина. Лейла вчера започна занятия в университета. Правителството ви съобщи, че господин Тунабою желае в подходящо време след операцията да дойде да посети дъщеря си в Лондон. Че тя вече си има още един татко. Защото същевременно е и дъщеря на един стар рицар.
Ако питаш има ли въобще лоши новини, уви, има. Първата е подялбата на богатството на Бенжамин Шеба Раам. Знаеш, че всяка страна иска да участва в разграбването, но напразно. Чрез хиляди завещателни далавери Раам е прехвърлил имането си на своите фирми, групировки, фалшиви фондации. През онази нощ тайнствена ръка е прехвърлила в тях всичките му сметки. Повечето са свързани с Израел. Схващаш ли? Започват международни съдебни дела за спасяването на парите, които ще се точат с години. Не е ясно как ще приключат. Втората лоша новина е, че палачът на Тувалкаин не беше открит. Разследването продължава, но няма надежда…
Това е засега. Ромео, в знак на благодарност ти изпращам една дреболия. Не си мисли, че тогава в София не съм забелязал как не успяваш да откъснеш очи от пръстена ми. Знам, че любопитстваш и за символа върху него. Докато ме слушаше, си блъскаше главата къде си виждал този герб. Това е знакът за храброст и преданост на тамплиерите. Изпращам ти пръстена. Моля те да го приемеш. Заслужаваш го повече от мен.
Оливър Винсънт Калвин.
П.П. Ако пак пожелаеш да се изстреляш от подводница, уведоми ме.“
София
— Ало… Волкан, аз съм… Уди Стоичков. Как си бе, комшу? Чакаме те. Българското правителство вчера разпространи комюнике. Обявихме, че започва разследване на виновниците за допуснатата ужасна грешка. Как така се съобщава за смъртта на жив човек, а? Добре. А, Волкан, тук се изви ураган… Какъв ли? Ураганът Ирена, комшу… Но вече стихва. Ирена Павлова търси дни наред, но накрая намери исканото. Нае къща точно срещу посолството ви. Да знаеш, че постоянно ще си ѝ под око. Само не прави грешки. София няма да понесе втори ураган. Добре, ще се видим другата седмица. Естествено, ако Ирена ни разреши.