— Поставил каменния куб в изработен от него метален цилиндър и го пуснал във водата.
— Ама той доста се е потрудил бе, Корай! Хем дърводелец, хем железар, хем каменоделец, хем художник. Всичко му е идвало отръки. Браво. Къде ги сега такива?
Корай щеше да изпсува, но в този момент сервитьорката донесе виното и той замълча. Изгледа внимателно Сарп. Когато момичето се отдалечи, каза със странна интонация:
— Нали на входа на храмовете ви има две колони? Едната каменна, другата — метална?
— Е, и? — избоботи Сарп. — Осмата тайна в ложите ни ли се крие? Спри, за Бога! Такава дивотия не са изръсили дори ислямистите — най-отявлените масонски врагове! Прекрачваш границите.
— Слушай! — рязко каза Корай. — Хиляди години след Потопа Хермес намерил цилиндъра на Тувалкаин. Научил седемте тайни. Добил всички знания. Но не разкрил шифъра на каменния куб. Усетил, че там има нещо недобро. Сигурно си е помислил: Ако не е така, защо да се маскира с шифър. Хермес предал йерархично седемте тайни на жреците си. Харесал и кръста с дръжката, изрисуван от Тувалкаин върху еленската кожа. И накарал да го вдълбаят в храмовите стени. Можеш да го видиш навсякъде по пирамидите и в Долината на царете. Египтяните мислели, че това е ключът от вратата към другия свят. Фараоните щели да се възнесат на небето с поставените в гробниците лодки, да отключат вратата с него и да се сдобият с вечен живот.
Прекъсна, за да отпие вино. Премлясна и продължи:
— А Хермес се мъчел да разгадае шифъра. Бог му помогнал. Божествената тайна била застрашена. Защото каменният куб, върху който Тувалкаин издълбал осмата тайна, бил в храма. Можела да попадне в ръцете на недобросъвестни хора. Но ако я научел Хермес, щял да разбере, че трябва да я скрие. И Господ му помогнал. Хермес разгадал шифъра за една нощ. Обхванал го ужас. Господ му рекъл: Ето, виждаш. Никой освен теб не бива да узнае осмата тайна. Дори фараонът…
— Нека фараонът не я научава, а аз.
— Това било такова познание, че притежателят му щял да превземе света и да властва над вселената. Никаква сила или мощ не можели да му противостоят.
— Хайде, бе! Разказвай де, какво било това?
— Тайната на огъня, унищожил Содом и Гомор — прошепна Корай след кратко мълчание. — Формулата на антиматерията… Унищожителна сила, убиваща светлината и раждаща мрака. Карта на тайните пътища към безсмъртието…
— Колко дълга е била тази тайна? Като формула ли? Чакай малко, че съвсем се обърках. Кое е първо, Потопът или Содом и Гомор?
— Потопът…
— Момент, момент — усмихна се доволно Сарп. — Сега те пипнах! Щом Потопът е пръв, значи Тува или който и да е оня, е научил осмата тайна, която пък е формула за нещо, което не се е случило, но ще се случи? Значи Господ е дал осмата тайна на Ной в смисъл, че ще направи еди-какво си един ден? За да го подготви? Дори да е така, нещо не схващам как Хермес е съобразил всичко това — не можа да се удържи повече и избухна в смях. — Божичко, Корай! Добре, че се обади! Отдавна не съм се забавлявал така.
Корай го изгледа накриво.
— Всъщност е много просто — каза. — Ако онзи, който знае какво е станало със Содом и Гомор, не е тъп като теб, ще разгадае шифъра на Тувалкаин и ще открие връзката. Ужасът ще блесне пред очите му. А Хермес не е бил глупав. И тайната не се отнася само до страшната сила, която убива светлината и ражда мрака… Забрави ли за тайния път към безсмъртието?
— Таен път към безсмъртието… Олеле, мале. Тайната на безсмъртието, значи?
Корай не отговори, а само го погледна.
— А ти виждал ли си този каменен куб?
— Не, не съм — рязко завъртя глава Корай.
— Добре. И какво направил Хермес? Вече всичко било в ръцете му, нали? Светлина, мрак, безсмъртие и бог знае още какви тайни е научил. Все нещо трябва да е направил. Например преврат срещу фараона.
Корай го изгледа укорително, но предпочете да замълчи.
— Хермес — продължи — казал на Господ: „Осмата тайна зарових на най-сигурното място — в сърцето си“. Спомняш ли си тези думи? Нали така казвате в ложата? Изгорил еленската кожа на Тувалкаин. Запазил единствено частта с кръста с дръжката. Разтрошил каменния куб с осмата тайна. Тя вече била на сигурно място. И когато и той умрял, щяла да си отиде заедно с него.
— Добре де — възрази Сарп, — човечеството е спасено. Какво те тревожи?
— Ти не ме слушаш. Не следиш мисълта ми — отговори Корай и ядосано се огледа наоколо. — Няма да стане. Глупак съм бил да мисля, че ще ми обърнеш внимание. Сега опасността е още по-голяма. Защото ако ми се случи нещо, няма кой да следи врага.