— Добре де, добре. Не се пали толкова, слушам те. Обаче е толкова заплетено…
Корай намести очилата си с показалеца.
— Всичко било наред до един момент. Чак докато…
— Докато какво?
— Докато Хермес не се усъмнил в правилността на постъп-ката си. Започнал да си мисли: „Дали е правилно напълно да унищожа тайната? Може би в бъдеще човечеството ще има полза?“ После се решил. Казал тайната на един зидарски чирак на име Хирам Абиф[8], на когото имал доверие.
Лицето на Сарп Кая светна от удоволствие.
— Слава Богу! Вече се чудех как ли се свързва това с масоните. Но те предупреждавам: няма да понеса, ако кажеш, че Хирам Абиф ни е навлякъл тази беля!
— Не говори глупости. Хермес познавал качествата и ума му. Вярвал му. Това бил едничкият човек в света, на когото било възможно да се повери осмата тайна. И Хирам я заровил в сърцето си. И тъй като при строежа на Храма на Соломон нямал вяра на никого, издълбал собственоръчно с чука шифъра на Тувалкаин върху четири каменни куба. Скрил ги в четирите ъгъла на храма. На изток и запад, на север и юг. Схващаш ли? Така масоните подреждат посоките. По този начин тайната не се загубила, а била скрита. Когато асирийският цар Навуходоносор превзел Йерусалим и изравнил със земята Храма на Соломон, камъните изчезнали.
— Ох — каза Сарп и се изправи, — аз пък очаквах да кажеш, че благодарение на осмата тайна масоните ще превземат света. Но не сме прави да наричаме Навуходоносор варварин. Той е спасил света и човечеството.
Корай завъртя глава:
— Изчезнали са три от четирите камъка на майстор Хирам. Западният, южният и северният. Но четвъртият…
— Източният?
Корай плътно се приближи до Сарп и прошепна:
— Да, източният.
— Еее?
— Източният камък не е изчезнал, Сарп. Осмата тайна е намерена. Камъкът с нея е у някого.
— У кого?
— Пак няма да ми повярваш.
— Ами опитай.
— Последният… — и Корай пак се огледа наоколо —…каменен куб — наведе се през масата към приятеля си — е у турчин.
— Какво? Я стига!
Сарп неволно беше скочил на крака. Когато Корай му изшътка, усети, че стои прав. Мълчаливо седна и погледна приятеля си. Опита се да разгадае израза на очите му. Не, Корай фанатично вярваше в разказа си.
— Чуй сега — каза след малко. — Зарежи тези стратегии и проучвания. Напиши роман, сценарий или нещо друго, което изисква такова огромно въображение.
Тогава Корай направи нещо съвсем неочаквано. Стисна здраво ръката на Сарп и я разтърси.
— Това е истината — прошепна. — Тайната на Тувалкаин се върна след пет хиляди години. И камъкът е в ръцете на турчин. Но той вероятно не знае това. Представа си няма за опасността.
В очите му се четеше див ужас.
— У кого е? — отново попита Сарп. — У някой масон ли?
Приятелят му сякаш не го чу. Гласът му стана толкова слаб, че едва се долавяше:
— Някой търси камъка с тайната, Сарп. И знае у кого е.
— Сигурно е у масон — иронизира го Сарп.
Корай поклати глава:
— Научил е къде е камъкът. И той, и притежателят му са в опасност. Трябва веднага да го предупредя. Утре заминавам за Анкара. Ако не успея, ще се случи най-страшното. Той разбра, че аз знам къде е камъкът. И прави всичко да ми попречи да предупредя собственика му. Убиецът е по петите ми, Сарп. Опасността е огромна. Застрашен е не само притежателят на камъка, но и цялото човечество. Трябва да му попречим. Ако не аз, то ти.
Сарп изпи последната глътка в чашата си. Набързо прехвър-ли през ума си събитията от вечерта и разказа на Корай. А той беше съвсем невероятен. Още малко да стигне до Адам и Ева. Каква ли ще е тайната, способна да унищожи света? Що за глупава фантастика. Бяха минали седемдесет-осемдесет години, откакто човечеството беше открило тази тайна. И тя се наричаше атомна бомба. Какво по-страшно от това можеше да има?
— А знаеш ли какво значи Тувалкаин на иврит? — замислено попита Корай.
Откъде можеше да знае. Вдигна рамене.
— Тувалкаин на иврит се произнася Тебел Канах. Първата дума означава земя, а втората — владетел. Тоест Владетел на света.
— И какво общо имат тези измишльотини с масонството? Все още не схващам.
Корай го изгледа особено.
— Нямат — отговори. — Но жокерите, които ще те отведат до тайната, са скрити в масонските книги. Ако ги откриеш, ще стигнеш като мен до камъка на тайната. Помисли малко.
Сарп го изгледа с празен поглед.
— И ти ми казваш — глуповато започна той, а заради нахлуващите в ума му притчи и легенди по никакъв начин не успяваше да се концентрира, — че зад всичко това не стоят масони, така ли?
8
Масонски и легендарен псевдобиблейски персонаж, който заема видно място в алегориите на тайните и мистични общества, като се представя в хода на ритуала по въвеждане в третата масонска степен (Майстор). Хирам е представян в масонството като главен архитект на легендарния първи Йерусалимски храм. —