Дори споменът за тенекиения глас по телефона сякаш помрачи настроението му. Каза си: „Не, Сам, не допускай това. Днес е твоят звезден миг. Наслади се на победата си.“
Когато влезе сред изобилната зеленина на лимоновата оранжерия, го посрещна чудната миризма на печен хляб, смесена с лимонов аромат. Умираше си за тази миризма. Тя го караше да се чувства жив.
Първото, което видя, беше дъщеря му Ребека. Вече осемнайсетгодишна, тя не се задържаше много у дома. Естествено, това го притесняваше. Защото скандал в такъв момент щеше да съсипе всичко.
— Добър ден, татко.
— Добър ден, Ребека.
Момичето неохотно целуна поднесената буза.
Жена му показа лицето си иззад вестника, който четеше, а после го остави на масата.
— Самуел — каза, — костюма, който ти купих, страшно ти отива.
Никой не изричаше „Самуел“ като жена му. Тя така секси произнасяше М-то в първата сричка, че дори на тази възраст нещо трепна в него.
— Винаги съм се доверявал на вкуса ти, Сара — отговори и я целуна.
— Все още не мога да повярвам, Сам — прошепна Сара. — Мистър Раам, пред който се кланя цял свят, дойде в дома ни, за да те отведе за откриването на кампанията си. Не мога да ти опиша колко съм горда.
Че то няма нищо за описване, помисли си Самуел. И той беше горд като Сара.
— Да — отговори, симулирайки нехайство, — Бенжамин демонстрира колко държи на мен.
— А ти му отказа. Докара вода от сто кладенеца, за да не отидеш на празненството, където ще бъдат президенти и министри.
В погледа ѝ се четеше открит упрек.
Самуел се разсмя поласкан.
— Това е правило номер едно в бизнеса, скъпа. Не се казва „да“ веднага.
Седна на мястото си и за да прекрати темата, отпи от портокаловия сок.
— А ти как си, Джошуа?
Момчето щеше да отговори, но Самуел не му даде възможност.
— Сега остави тези книжа, става ли? Не желая синът ми да се занимава с борсови спекулации — и без да му остави време за отговор, се обърна към жена си: — Какво пишат вестниците, скъпа?
— Израел се готви да посрещне господин Раам. И ти да беше оти… — и в този момент телефонът иззвъня.
— Да, Самуел Коен — гласът му беше горд и доволен.
— Здравей, Сам.
Самуел настръхна — това беше тенекиеният глас.
— Какво искаш?
— Времето изтече, Сам. Трябва да решиш.
Сара забеляза, че мъжът ѝ пребледня като платно.
— Нещо неприятно ли, скъпи?
Но Самуел я прекъсна с жест.
— Съветът на Седемте чака решението ти.
— Ти си луд — просъска в слушалката Самуел.
От другата страна се направиха, че не чуват.
— Готов ли си да носиш камъни в Храма на Соломон? Ще станеш ли войник на царството?
Самуел отговори директно, както винаги.
— Виж какво — задъха се. — Разкарай ми се от главата. Коен не може да бъде ничий войник.
От слушалката избухна плашещ смях.
— Жалко — прошепна отсрещният. — Ти си знаеш, Сам. Избираш предателството вместо почестите. Тувалкаин не прощава на предателите.
Когато хвърли телефона на масата, лицето му беше мъртвешки бяло.
— Какво става, скъпи? Кой беше?
— Някаква откачалка.
Отпи още няколко глътки портокалов сок, като се опитваше да се успокои.
— Добре де, кой беше? Познаваме ли го? Как се казва?
— Смъртта — кратко отговори Самуел. — Беше Смъртта.
Излезе от оранжерията под смаяните погледи на жена си и децата. След секунда беше пред внушителната врата на офиса си. За момент спря сред мраморните гръцки колони. Ненормалник, каза си. Още от сутринта… И как ли е научил личния ми номер?
Качи се в колата си. Шофьорът забързано седна зад волана. Бодигардовете се затичаха към колите. Лимузината потегли бавно. След нея тръгна и конвоят на охраната с четири коли. Заобиколиха внушителния басейн в римски стил пред офиса и се отправиха към гората по застланата с чакъл алея. Шофьорът на Самуел увеличи скоростта. Другите веднага се синхронизираха с него.
Когато стигнаха до дървения мост над малката рекичка, на бодигарда до шофьора му се счу звънене на телефон точно отдолу. Самуел също го чу, но нямаше време дори да се усъмни. Дългата черна лимузина излетя във въздуха от страшен взрив. Вторият взрив я пръсна на части. Те се разхвърчаха нагоре и избухнаха в пламъци.
От ударната вълна предната кола се обърна, удари се в дебелия ствол на една бреза и се превърна в отломки.