— И да, и не.
— Недей да извърташ. Кажи ми истината. Масонска игра ли е, или не?
Корай поклати глава.
— Тогава кой стои зад всичко това? Америка, Израел или британците?
— Никой от тях — тихо отговори Корай. — Страшна сила. Над държавите. Тайната държава.
Сарп рязко се изправи. Не можеше да каже: „Глупости са това. Ти си се побъркал, дрънкаш ми еврейските фобии на Джеват Ръфат Атълхан“, понеже не искаше да обиди приятеля си.
— Ще помисля — отговори.
— Действай. Проучи. Виж събитията и легендите през моите очила — каза Корай, като свали очилата и ги поднесе под носа на приятеля си. — Няма време, Сарп. Ако нещо ми се случи, гледай всичко през очилата ми. И се съобразявай с това.
— Кого? — попита неразбиращо Сарп. — Кого трябва да предупредя? Какво да му кажа?
Корай отново се огледа. Приведе се към Сарп.
— Ако нещо ми се случи, не позволявай да се възцарят мракът и безсмъртието. Виж всичко през очилата ми. Тогава ще разбереш кого да предупредиш. Ако ти кажа сега, ще те изложа на опасност.
После замълча. Внимателно нагласи очилата си.
— Кога свършват масонските заседания?
Хайдее, рече си Сарп. Както си говореше за опасности и тайни, Корай изведнъж пак беше преминал към масонските термини. Разумът му май ту идваше, ту се губеше. Дали да не споделя с приятеля си психиатър в болницата? си помисли. Нямаше друго обяснение — приятелят му имаше психически проблем. Реши да му играе по свирката:
— В полунощ — отговори като масон.
— Сега полунощ ли е?
— Точно полунощ.
— Тогава да се разотидем — прошепна Корай, сякаш закриваше заседание на ложата. Направи опит да се усмихне.
Прегърнаха се. С мъка в сърцето Сарп целуна приятеля си по бузите. Мислеше си: Господи, какво му стана на това момче?
На раздяла Корай го хвана за ръка:
— Знаеш ли от кого се уплаших и избягах от механата на Аслан?
— От кого?
— От палача на Тувалкаин.
Истанбул
Сарп Кая не можа да дойде на себе си дълго време след излизането от винарната. Не искаше да се качва в колата. Излезе на булевард „Истиклял“ и зави вдясно към трамвая. Бейоглу затихваше, но все още живееше. Групи туристи, разотиващи се по хотелите. Уморени, отегчени ловци на женска плът и дебнещите ги сводници. Няма да се промени този квартал, помисли си. Преди сто години е било така, и след сто ще бъде.
Вървеше, вдишвайки дълбоко и без да мисли за нищо. За пръв път от толкова години му се припуши. Какви ги дрънкаше Корай? Това не можеше да бъде плод на здрав разум. Действително беше превъртял от търсене на теории за конспирацията. Жалко. Такъв ум, такова образование, такава всестранна култура, а виж какво стана!
Енох, прапрадядото на патриарха Ной. Корай го беше провъзгласил за прародител на масонството. Сарп не беше чувал името му. После пък беше забъркал Хермес с масоните. Да, веднъж беше чел, че масонството е повлияно от херметизма. Но всичко беше забулено в легенди. Не се знаеше дори дали наистина е съществувал някакъв Хирам Абиф. Може и той да беше масонска измислица.
Само наивник би приел сериозно приказките на Корай. Ето на, Тувал не знам кой си написал седемте Божи тайни на еленска кожа, ето на, намерена била още една тайна. За силата, която щяла да унищожи света, и дори за формулата на безсмъртието. И тайната след хиляди години попаднала в нечии ръце. На турчин при това. Но някой друг научил за местонахождението ѝ и че Корай също го знае. И сега в опасност били и притежателят на тайната, и Корай. Ако онзи се сдобиел с тайната, щял да превземе света.
Щял, щяло, щяла, усмихна се вътрешно Сарп. Втъкани едно в друго легенди, предания, измислици. И моля ви се, всичко това го имало в притчите, вдъхновили ритуалите на висшите масонски степени. Историята на пророците го доказвала. Но това, което наричат история на пророците, не са ли също предавани от ухо на ухо легенди, приказки, фантазии? Мойсей се изкачил на планината. А Господ с огнено перо изписал върху камък десетте си заповеди. Не прилича ли на възкръсването на Христос?
Сарп нямаше нищо против хората да вярват в такива неща. Но не беше за вярване, че един професор и изследовател като Корай, изучавал положителни науки и признат капацитет в световната политика, ще създаде от такива приказки теория на конспирацията и отгоре на всичко ще се опита и него да убеждава.
Спря в началото на улица „Нур-у Зия“. Улицата, на която през петнайсет дни от осем години насам идваше за заседание на масонската ложа, беше както винаги потънала в тайнствен мрак. Вероятно никоя друга улица в света не заслужава такава загадъчност, си помисли. За непосветените това си беше зле осветена, възтъмна улица. Но за обичащите да крият всичко зад завеса от символични тайни и загадъчност масони не можеше да се намери по-подходящо от това място. Без да знае защо, Сарп влезе в уличката. Докато слизаше по нея, си помисли: Да, хората непременно се питат защо навлизаме в мрака, затваряме вратите и обясняваме всичко с тайни и загадъчни приказки. Нормално е да си мислят: „Там става нещо и затова го крият“. В масонството, затварящо се в мрака зад вратите на храма, за да се предпази от враговете и опозицията си, накрая си даваха сметка, че тази тайнственост дава основания за подозрения и неприязън, но май вече беше късно.