Но за съжаление щяха да ги повдигнат, защото им беше дошло времето за това. И дори след година щяха да получат свидетелството за майсторска степен. Така стояха нещата. Давай пари, плащай членски внос, чакай си реда и се издигай. Колко жалко, че масонството беше паднало дотам.
— Братко Първи надзирател — обади се, — получи ли всеки брат заслуженото?
— Да, Почитаеми.
— Братко Втори надзирател, кога завършва заседанието на чираците?
— В полунощ, Почитаеми.
— Братко Втори надзирател, стана ли полунощ?
— Да, точно полунощ е, Почитаеми.
— Времето настъпи. По традиция и според обичаите ни закривам заседанието. Ще припомня на всички ви клетвата за мълчание. Следвайте ме в „Уставна поза и знак“.
Съливан не издържаше тази сцена. Наоколо му имаше масони от десет-петнайсет години. Но някои от тях все още не заемаха уставната поза по правилата. Стана и тръгна както трябваше, независимо от досадата си. Регалиите и украшенията по престилката му дрънчаха на всяка крачка. Затвори Свещената книга.
— Братя — обърна се ядосано към присъстващите, — да не забравяме клетвата и обещанията си. Да ги спазваме и в живота. Да пазим тайните на професията по традиция на най-сигурното място — в сърцата си. Оттук нататък остава само да се отнасяме един към друг с любов, преданост и чистосърдечност.
Дрън-дрън, рече си. Само това оставало! Че тия хора могат ли да се свържат с любов, преданост и чистосърдечност? Къде ти! Всичко това е минало!
— Братя, свободно от позата на преданост! Братко Първи надзирател, как се срещат и разделят масоните?
— По правилата, Учителю.
— Да се срещнем по правилата, братя — каза Съливан.
Всички масони в Храма се изправиха. Събраха се зад него и зад ръководителите на ложата.
В този момент отзад се чу сприхав глас. Това най-много го дразнеше. Беше ред на бившия Почитаем.
— Пожелаваме — започна Робърт Кларк — Великият архитект на Вселената…
Еее… А после? После нямаше. Два реда не може да запомни глупакът, ядоса се Съливан. А кралицата беше направила „сър“ този тъпак. Първият надзирател зашепна в ухото му и той заекна:
— Великият архитект на Вселената, на нас и света… на всички… — млъкна и изчака подсказване. Вероятно суфлирането на Първия надзирател се чуваше и извън Храма.
— Да помогне на всички хора по света. Братската любов да се разпръсне навсякъде.
— Да бъде — извикаха всички в хор.
— Да се разпръснем със спокойствие в сърцата, братя — каза нетърпеливо Джон Ашли Съливан. Тръгна през вратата на притъмняващия Храм към светлата зала.
Отиде направо при умивалника и се погледна в огледалото. Отсреща го гледаше здрав за шейсетте си години, макар и повехнал мъж. По главите на повечето му връстници не беше останало нищо, но неговите вълнисти коси, преминаващи от жълт в металeн оттенък, бяха пълни с живот. А новият им цвят му отиваше още повече. Сините очи гледаха строго. Тъмносиният двуреден костюм по поръчка от пръв поглед лъхаше на аристократизъм.
Имаше красива жена, две дъщери, успешен бизнес, социални контакти, стигащи до двореца, прекрасна къща близо до Кардиф и тайно любовно гнезденце в един от богаташките квартали на Лондон, където живееше метресата му Ема.
Дори само при мисълта за нея лицето му пламваше. Тя знаеше как да го накара да се чувства млад и силен. Джон Ашли Съливан мислеше, че съпругата му подозира за нейното съществуване, но си мълчеше. Не протестираше, като ѝ кажеше, че има заседание, и отиваше два пъти месечно в Лондон за по две-три нощи. Не обръщаше внимание и на бизнес пътуванията му по една седмица или десет дни. Вероятно не желаеше да разваля дългогодишния щастлив и охолен живот заради някаква си малка курва. Това напълно удовлетворяваше Джон. Наличието на извънбрачна връзка беше недопустим скандал за всеки масон. И то не заради някакви морални подбуди. А защото обществото и съпругите не можеха да си представят, че и те са способни на това. Много от братята имаха любовници. Всички го знаеха, но си траеха. Докато някоя сестра (така се наричат съпругите и дъщерите на масоните) не вдигнеше олелия. И веднага всички забравяха, че и те го правят, и отлъчваха провинилия се брат. С непукизма си неговата съпруга го пазеше именно от такъв скандал.