С една дума, допреди месец — до отпътуването с жена си Сюзан за САЩ — той имаше прекрасен живот. Сега проклинаше деня, в който прие поканата за тържеството по случай стогодишния юбилей на Ложата на Нара. В поканата се упоменаваше „със сестрите“. В противен случай щеше да заведе в Ню Йорк Ема, а не Сюзан. Програмата включваше Бяла вечеря в храма след кратката церемония. Тоест с участието на сестрите. Сложили бели ръкавици, те щяха да заемат местата си в южната част. Една от тях щеше да се изправи и да прочете написаното от мъжа ѝ или от друг масон приветствие. После следваха разходки, естествено.
Всъщност Бялата вечеря беше наистина прекрасна. Сюзан идеално играеше ролята си на масонска съпруга. С всички братя се държеше сърдечно и почтително, но дистанцирано. Успяваше да не показва ревността си от сестрите, които смяташе за по-млади и по-хубави от себе си. Скръстила ръце в бели ръкавици на гърдите, тя слушаше като прехласната речта на вещицата насреща ѝ, сякаш бяха свещени слова.
Всичко беше точно. До момента, когато след слизането рано сутринта на Сюзан долу за разходка със сестрите не иззвъня телефонът.
Последва някакъв кошмар. И от този ден изчезна радостта, спокойствието, увереността му, всичко. Дори любовните игри на Ема не можеха да го разсеят. Искаше да забрави, но онази сянка, гласът и думите ѝ не излизаха от ума му.
— Готов ли си да участваш в съграждането на Свещения храм, Джон?
— Вече трийсет години изглаждам необработените си камъни.
Какъв ужасяващ смях само!
— Остави тия детинщини, Джон. Синът на вдовицата те избра. Приготви се за свещената си задача. Скоро Храмът на Соломон ще се въздигне отново.
Изпадна в ужас още когато го взеха от хотела. Страх вледени сърцето му щом нахлупиха качулка на главата му в колата. Помисли си, че е жертва на терористичен акт.
— Къде ме водите?
От колата му отговори метален глас:
— При мен, Джон. При Майстора покровител[9] на Соломоновия храм. Не се страхувай, Джон. Поне докато не вършиш глупости. Бъди търпелив. Когато стана масон, не ти ли казаха да бъдеш търпелив? Ще разбереш всичко.
Не знаеше колко минути или часове е пътувал с колата. Нито накъде пътува. Оттам го бяха издърпали за ръцете. Когато свалиха качулката, се озова в стая без прозорци. В средата имаше кресло и никой друг, освен него. Придружителите му бяха изчезнали.
Съливан тръгна към креслото.
— Добре дошъл, Съливан.
Заедно с ужасяващия глас от тавана се спусна зелено вет-рило светлина. В празното пространство пред него се завъртяха цветове и пред изображението на око в сребърен триъгъл-ник се появи силует. Светлината беше така програмирана, че половината тънеше в мрак.
Холограма! Съливан беше чувал за това. Наричаха го триизмерно изображение. Сега то беше пред очите му. Реално като да го пипнеш, но призрак, който не можеше да докоснеш.
— Къде съм?
— Добре дошъл на Зизон[10], Съливан!
— Зизон ли? Какво е това?
Настъпи тишина.
— Не знаеш ли какво е Зизон?
Гласът замълча, очаквайки отговор.
— Най-святото място в Храма на Соломон. Sanctum Sanctorum. Светая светих. Работилницата на положилите клетва да съградят храма отново. Староеврейските документи го наричат Зиза. Знаеш ли какво означава?
— Не знам — извика.
Холограмата не обърна внимание на внезапния изблик на гняв. Стържещият глас беше напълно спокоен. Продължи като наставник — убедително, кротко и подред.
— Всичко ще научиш, не се безпокой. Да използваш скала с 24 деления. Да дълбаеш камъка с перо. Да мериш ъгли с пергел, да ги събираш с триъгълник, да проверяваш камъните на Храма с отвес. Всичко ще научиш. Това е първият ти урок: Зиза означава блестяща светлина. Наричай я Зизон или Зиза; сега ти си в Зизата. Сиреч в извора на светлината, на огъня. Тя е забравена преди три хиляди години. Загубена е божествената сила, която да я запали.
— Кой си ти?
— Достатъчно ли е да кажа, че съм Синът на вдовицата?
— Стига глупости. Веднага ме върнете, откъдето ме взехте.
Сянката изобщо не се трогна.
— Неках[11] — просъска. — Какво означава?
— Убий — като в транс отговори Съливан. Знаеше думата от масонските ритуали.
— Некам[12] — изгърмя този път гласът. — Кажи какво значи.
10
Една от степените в Стария и Приет Шотландски Ритуал, наименование на парапета пред Светая Светих. —