— Не — прошепна момичето. — Исках да кажа… Такова… Сърдиш ли се, че се обадих?
— Щях да получа удар.
— Извинявай. Трябваше да ти кажа…
— Няма нищо. Не забравяй какво ти поръчах.
— Какво ще правиш сега?
— След като изтървах птичката, ще потърся Корай Булут. Надявам се да не го намеря както се страхувам.
Отиде в хола. Запали светлината и се вкамени от ужас.
Набитото му око разбра, че Корай е мъртъв още щом го зърна.
Лежеше в море от кръв. Точно пред вратата на хола. Оттам беше дошла смъртта. Коварно. Тялото му беше странно сгърчено. Дясната ръка беше протегната напред, сякаш сочеше нещо. Под масичката се търкаляха очилата с дебели рамки. Лявата му ръка беше под гърдите. Единият крак беше изпружен. А левият без обувка беше свит към корема.
Наведе се над безжизненото тяло на приятеля си. Кръвта беше започнала да се съсирва. Беше умрял преди поне четирийсет минути. Когато приближи още, забеляза източника на кървенето.
По дяволите!
Гърлото на Корай Булут беше прерязано от край до край. Сарп не успя да потисне крясъка и гнева си. „Заради мен, заради мен.“
Обърна се и с все сила заби юмрук в стената. Дори не усети болката. Сгърченият сега тук бездиханен човек само допреди няколко часа се смееше и го поднасяше с тънка ирония. Сарп беше проумял, че разказаното от Корай изобщо не е брътвеж.
— И какво от това? Какво от това? — извика гневно. Хлипания стиснаха гърлото му.
Внезапно усети, че тича из апартамента. Запали всички светлини. Огледа внимателно масата в хола, бюфета и библиотеката. Поради мъката и паниката си не обърна внимание, че всичко е с краката нагоре. Няма, повтаряше си. Няма. Или имаше, но той не забелязваше. Огледа и другите стаи.
„Трябва ми цигара. Макар едно дръпване.“ Но нямаше. Върна се в хола. Успокой се, повтаряше си непрестанно. Успокой се. Сега трябва да направиш толкова много за него. Окажи му сега помощта, която ти се досвидя приживе.
Седна така, че да не вижда трупа. Изпи оставената вода. Хвана с ръце главата си и постоя неподвижно. Почувства се малко по-добре. Виждайки Корай в това състояние, поне способността му да мисли започна да се възвръща. Пое си дълбоко дъх. Усети как кислородът раздвижва кръвта във вените му.
Вероятно първо трябваше да уведоми полицията. Трябваше да съобщи някак и на сестрата на Корай. И да попречи на Филиз да види това. Извади телефона, за да набере 155, но се отказа. Първо трябваше да се поогледа.
Вдигна глава и отново потръпна от ужас.
Как така не беше забелязал досега хаоса наоколо? От библиотеката на лявата стена всичко беше изхвърлено на пода. Книги, рамки, украшения — всичко. Опаковките на дисковете под плазмения телевизор бяха разтворени и изпочупени. Тапицериите на дивана и фотьойлите бяха раздрани и дунапренът се подаваше навън. Всички масички бяха съборени. Картините по стените бяха извадени от рамките.
Борил се е с убиеца, помисли си. Но веднага се отказа от това заключение. Ако се съдеше по местоположението на тялото, Корай е бил нападнат в гръб. Вероятно дори не е могъл да се съпротивлява.
А може би е заварил мъжа, докато онзи е претърсвал дома му. Когато убиецът е разбрал, че стопанинът се прибира, се е скрил някъде. И докато Корай, видял състоянието на хола, се е обаждал на Сарп, го е нападнал.
Изведнъж разбра защо гологлавият от механата не тръгна след Корай. Какво щеше да направи сред уличната тълпа? Вместо да го следи, е отишъл в дома му преди него и му е устроил капан. И след като извършил кървавото си дело, обърнал всичко наопаки да намери търсеното.
Ако се съдеше по безпорядъка, очевидно е търсил нещо важно. Но не беше ясно дали го е намерил.
Май дойдох по време на претърсването, промърмори. Както той беше усетил присъствието на убиеца, така и онзи беше доловил дишането и миризмата му.
В този момент Сарп се стресна от споходилата го мисъл. Възможно беше сега неговият труп да лежи до този на Корай. Вероятно убиецът коварно се домогваше и до него. Смъртта ме прескочи, помисли си. Но засега.
Усети как дишането и пулсът му се нормализират. Умът му вече работеше като машина.
Коленичи до трупа на Корай. Раменете му се разтресоха от плач.
— Прости ми — прошепна. — Не знаех, не разбрах. Нали казваше, че умът ми хвърчи във въздуха, така е.
Реши да претърси приятеля си. Но това нямаше да е редно. До идването на полицията нищо не биваше да се пипа. Нищо не биваше да докосва. А и навярно убиецът го беше направил преди него. Нима човек, преровил така дома, нямаше да претърси жертвата?