— Колата?
— Неговата, бронираната. На пистата.
— Двойникът?
— Готов, чака на изхода на сектор А.
— Ескортът?
— Същата двойка. Два „Хамъра“ отпред. Отстрани осем — по четирима полицаи с форсирани мотори. Отзад две служебни коли на екип Алфа и четири цивилни. Една кола с дигитален заглушител. Две линейки.
— Резервният маршрут?
— Свободен.
— Екипите за заблуда?
Това бяха опитни агенти, които щяха да вдигнат шум при приближаването на дублиращия конвой, сякаш в него е гостът, и тъпи полицаи, мислещи, че лицето наистина минава оттам.
— Готови.
Генералът отново кимна:
— Хотелът? Етажите, стаите, фоайето, ресторантите, кухнята, пералнята, магазините, тоалетните?
— Всичко е под наблюдение. Екипите са свързани помежду си. От два дни не се приемат клиенти. Всяка освободена стая е претърсена. Вратите са отворени. В хотела няма други освен нас, господине.
— Залата?
Опита се скришом да види отражението на Офра в плазмения екран. По дишането ѝ разбра, че и нейното търпение е на изчерпване. Но какво да се прави? Всичко трябваше да се провери търпеливо и без нерви. Нямаше друг начин за обезопасяването на Израел. Особено днес. При наличието на сериозно предупреждение за атентат.
— Килимите са сменени, господине. Всяко кресло е претър-сено. Тапицерията е проверена за химични и биологични агенти. Всеки квадратен метър се наблюдава. Катедрата е изолирана с устойчиво на бронебойни куршуми стъкло.
— Дигиталният щит?
— Затворен в час нула девет Чарли. Установено е, че не пропуска сигнал нито навътре, нито навън.
— Персоналът в залата?
— Нашите го заместиха.
— Децата?
Сега Абирам натисна клавиш. Едно от изображенията насреща му изчезна. На негово място се появиха група момченца и момиченца с бели дълги роби и сини биета по края на яките и ръкавите.
— Вътре са.
Леви Аарон отново погледна скришом другия екран на бюрото. Абирам не го виждаше, но знаеше, че генералът чете въпросите си оттам.
— Стената?
Стената на плача щеше да бъде затворена за туристи до обяд. До отпътуването на височайшия гост никой нямаше да плаче и търка нос в Стената зад Храма на Соломон.
— Затворена.
— Куполът?
Абирам Бен-Цви леко обърна глава наляво. В плазмената стена погледна блестящия под вече почервеняващите слънчеви лъчи Купол на Скалата.
— Чист. Обезопасен. Затворен.
Генералът кимна удовлетворено.
— Въздушното пространство?
— Самолетът излетя в час шестнайсет нула девет Чарли. В шестнайсет двайсет и четири въздушното пространство ще бъде затворено. Два часа и дванайсет минути.
— Изтребителите?
Този път Абирам си каза: Проклетото копеле. Като че не беше бизнесмен, ами президент или премиер. Само за тях се прилагаше такъв протокол.
— Четири „Миража“ — отсече.
Аарон усети гнева в гласа и изражението на капитана. Вдигна едната си вежда. Загледа го мълчаливо. Не е ли прав, каза си. От колко дни вече Израел е на тръни. Каквато и да е тази кампания, защо не си я прави в Ню Йорк?
— И така? — измърмори с безизразен глас. Тонът му изискваше отговор.
— Готови сме, господине.
Абирам забеляза, че ръката на генерала се протяга вдясно. Включва другия екран, помисли си. Почти видя там физиономията на шефа на МОСАД Езра Барак.
— Готови сме — каза кратко натам Аарон. Изслуша указанията, кимна и отново насочи поглед към капитана.
— Шестнайсет и двайсет и една — каза. — Започваме.
Абирам погледна часовника на монитора.
— Шестнайсет и двайсет и една — повтори. Натисна един бутон на пулта. От дигиталните нервни окончания на Израел до стотици точки в Йерусалим едновременно пристигна дигиталната команда „Старт“. Израел вече беше готов за посрещането на Бенжамин Шеба Раам.
Кулата подаде координатите за кацане на джета на Раам над Кипър. „Боинг 747“, копие на американския президентски самолет „Еър Форс 1“, зави наляво.
— След единайсет минути кацаме, господине.
Бенжамин Шеба Раам чу съобщението и вдигна чашата си:
— За любимия Йерусалим!
За миг се вгледа в стотиците мехурчета. Изпи шампанското на един дъх.
Бронираната лимузина на Бенжамин Шеба Раам премина като светкавица по булевардите на Йерусалим. През бронираното стъкло Раам ненаситно поглъщаше окъпания в лъчите на вечерното слънце град, на който се беше обрекъл.
Любимият ми Йерусалим, каза си. Въздъхна с копнеж.
В унесеността си не чу тихия дигитален сигнал в лимузината. Секретарката му, опряла гръб в преградата за шофьора, каза нещо в микрофона до бузата си и отиде при Раам.