И докато хорът припяваше тихо, гласът на Раам се извисяваше на талази:
— А вие — протегна ръка към присъстващите, — вие помислихте ли? Готови ли сте за мир до края на вечността? Готови ли сте да отделите малка част от ресурсите на страните си за мира? Да обявите война на войната? Да подкрепите детската армия на мира?
В залата избухнаха аплодисменти. Той огледа присъстващите с решително и щастливо изражение. В този момент в стотици страни стотици телевизионни канали, повечето от които собственост или съдружници на Раам, предаваха на живо тържеството в Йерусалим. Един говорител казваше:
— Тази вечер сме свидетели на ново историческо начало, уважаеми зрители. Целият свят, воден от Бенжамин Шеба Раам, се мобилизира за създаването на ново поколение, което ще се посвети на мира. Към хилядата деца, започнали това пътуване, всяка година ще се присъединяват нови хиляда. Бели, черни, християни, мюсюлмани, евреи, палестинци — хиляди деца ще си подадат ръце. За да построят за себе си свят без войни…
Бенжамин Шеба Раам изчака да затихнат ръкоплясканията. Бавно тръгна към детския хор в бели роби. Блестящ светлинен кръг освети детските лица.
— А вие? — попита ги Раам. — Готови ли сте?
Хорът, съставен от деца от всички раси, отговори в един глас:
— Готови сме.
— Ще направите ли онова, което ние не успяхме?
— Ще го направим.
— Ще създадете ли нов свят без войни?
— Ще създадем.
— Заклевате ли се?
— Кълнем се!
Раам възторжено вдигна ръце и викна:
— Господи, чуй гласа им!
Позата му подхождаше повече на духовник, отколкото на бизнесмен.
— Пред Храма на Соломон, пред Свещения камък на Купола на Скалата, пред Църквата на Божи гроб децата се обричат на мира. Чуй клетвата им!
Детският хор подхвана друга песен: „Поздрав на приятелството, хиляди поздрави на мира“.
Бенжамин Шеба Раам запя заедно с децата. Един по един и гостите започнаха да припяват.
„Поздрав на приятелството, хиляди поздрави на мира.“
— Леле, майко — каза Офра Зелингер, без да отделя поглед от кадрите по плазмените екрани в Дигиталния оперативен център. — Това не е кампания. Страхотно шоу.
Капитан Абирам Бен-Цви кимна.
— Каквото и да е, но какво ще стане? Какво ще правят с хилядите деца? Ще започнат война срещу войните ли?
Абирам се усмихна:
— Хиляда деца от всякакви раси и народи ще преминат специално обучение. Ще се налеят милиарди долари, естествено. Както разбираш, ще им промият мозъците за свят без войни. После още хиляда деца. И още хиляда… Така постепенно ще формират цяло ново поколение, което не познава войните и омразата, не отчита различията…
— Ами интересите? — попита Офра със съмнение. — Границите, бедността, мизерията… Какво ще стане с битките за интереси, с генно заложената в човешките клетки омраза?
— Не го мисли — и Абирам се захвана с бутоните пред себе си. — Остави го да похарчи милиарди долари. Има политици, които ръкопляскат в знак „И ние сме за това“, но още преди да прекрачат прага, ще забравят обещанията си — обърна се към колежката си и продължи: — След час и двайсет минути Раам ще си тръгне. До свободата остават само осемдесет минути, агент Офра, мисли за това.
— Ти също — отговори момичето и посочи нов кадър на екрана. — Какво прави този? С кого отиде да разговаря?
Абирам наблюдаваше същото. Бенжамин Шеба Раам беше слязъл от платформата в края на песента „Поздрав на приятелството, хиляди поздрави на мира“ и беше тръгнал сред гостите. Всички мислеха, че ще се ръкува с президента на САЩ, с генералния секретар на ООН, с френския или руския президент, но той подаде ръка на възрастен мъж на втория ред.
Абирам занатиска разни клавиши и приближи образа, увеличавайки и звука.
— Турският премиер — промърмори. — Въпреки бомбения атентат близо до Истанбул е дошъл на тържеството, макар и за няколко часа. Нали взривиха приятеля на арабите Самуел Коен…
В този момент от високоговорителя се чу гласът на Раам:
— Много съжалявам, господин премиер — и му попречи да се изправи. — Моля, не ставайте. Много мило от ваша страна да дойдете въпреки трагичния инцидент. Моля, приемете съболезнованията ми.
Премиерът отговори нещо, но то не се чу. Офра Зелингер настройваше потенциометрите на звука.
— Разбра ли се? — чу се гласът на Раам.
— Сигурно пита дали някой е поел отговорността — каза момичето.
По поклащането с глава на премиера разбраха, че отговаря отрицателно. Бенжамин Шела Раам се изправи и каза с уважение: