— Отново поднасям съболезнованията си. Вие загубихте уважаван съгражданин, а аз — приятел. Снощи бяхме заедно у тях. Много тъжно. Доскоро.
Обърна се и си тръгна.
— Какво мислиш за това? — попита Офра безучастно.
— За кое?
— За взривяването на Самуел Коен, разбира се.
Абирам вдигна рамене. Продължи работата си и отговори:
— Няма го евреина, приятел на арабите.
С крайчеца на окото забеляза усмивката на колежката си на съседния пулт.
Истанбул
Тя тихо стана от леглото. Обви голото си тяло с нощницата. Пристъпи на пръсти до прозореца, за да не събуди мъжа до себе си. Не разбираше защо в такава тъмна нощ всичко е синьо.
Полека отвори прозореца. Нощният мраз нахлу в миришещата на пот и похот стая. Гръмотевично хъркащият след бурния секс мъж се размърда, вероятно от повея на зимния вятър. Момичето застина на място. Той се събуждаше от най-малкия шум, вадеше оръжието изпод възглавницата, изчакваше да се убеди, че всичко е наред, и отново преминаваше в настъпление с вонящото си на пот тяло. Ръцете му стискаха като менгеме и не оставаше ненасинено, ненахапано и неударено място по нея.
От четири години беше на улицата. Свикнала беше с такива неща. Някои клиенти я биеха, други искаха да ги бият. Ако мъжът плащаше добре, тя стискаше зъби и понасяше боя. Но този не приличаше на другите. Сякаш се любеше не заради удоволствието, а заради боя.
Два дни не бяха излизали от стаята. Използваха румсървиз. Нейно задължение бе да отваря вратата на служителя. Защото чуеше ли почукване, мъжът грабваше пистолета и тичаше в банята. Всъщност повечето ѝ клиенти не обичаха да се показват.
Докато той беше в банята, тя скришом пребърка сакото му и откри нещо ужасно. В десния ръкав имаше дълъг нож на пружина. Приличаше повече на сабя. Не се издаде, че го е намерила, но се уплаши още повече. Много от клиентите ѝ имаха оръжие. Не това ѝ правеше впечатление. Но за пръв път срещаше някой със скрита в ръкава сабя.
Седна в креслото пред прозореца и запали цигара. Загледа се в тънката струйка дим. Мъжът в леглото се размърда и продължи да спи.
Мръсник, помисли си тя. Усещаше болки по тялото и в костите. Стига толкова, рече си. Дотук. Омръзна ми. Бягай, момиче. Ставай, обличай се и изчезвай, преди да се е събудил.
Точно тогава иззвъня телефонът му. Жената се разтрепери от страх. Сякаш бомба бе гръмнала в тишината. Онзи ей сега щеше да се събуди. Взе телефона преди да е звъннал втори път и докато се опитваше да намери бутона „затвори“, чу глас:
— Скорпион?
Жената съвсем се паникьоса. Беше натиснала погрешния клавиш. Досега не беше чувала такъв глас. Не приличаше на човешки, а на някакво стържене. Сякаш нещо се раздираше. Наподобяваше на шум при отваряне на консерва.
Удар по рамото я отхвърли в средата на стаята. Блъсна се в масичката и извика от болка.
Мъжът я изрита и се наведе за телефона.
Тогава момичето за пръв път чу гласа му, подобен на змийско съскане:
— На телефона.
Кой беше той? Застанал прав, слушаше стърженето от слушалката без да диша.
Разговорът продължи съвсем кратко. Може би пет или десет секунди.
Какво ли можеше да се каже за толкова кратко време? Може би някакъв код. Дали „скорпион“ не беше код?
Сърцето ѝ се разтупка. Този е терорист! — изпищя наум.
Мъжът погледна часовника си. Докато издишаше, от устата му се чу: „Хъ, хъ“.
Зеленият дисплей на телефона угасна. Разговорът беше приключил.
Мъжът я срита и я обърна към себе си. Носът ѝ прокърви. Кръвта потече от устната по брадичката ѝ.
Той се наведе и дръпна главата ѝ към себе си. С една ръка грубо изтри течащата по устата ѝ кръв. С другата стисна гърдата ѝ. По бялата кожа остана кървава следа.
Време е за подмазване, помисли жената. Последен бой и край.
— Не исках да те будя — прошепна.
Но мъжът с мъртвешкия поглед направи нещо неочаквано.
Сграбчи я за ръката и я повлече към банята. Тикна я под душа, пусна водата и се върна в стаята. Жената се стресна от ледената вода. Струите бодяха плътта ѝ като игли, но помагаха за проясняване на съзнанието ѝ. Малко беше останало. Някой го беше повикал и той щеше да си тръгне. А тя щеше да се отърве. Последен бой, последен секс и щеше да си отиде. Единственият начин да се отърве без много поражения беше да се преструва.
Обърна се и докато въртеше крановете, за да стопли водата, завесата на душа шумно се дръпна. Момичето погледна през рамо. Мъжът все още беше гол. Косматите му гърди се издуваха като мях. Изразът на лицето му беше странен. Влезе под душа и я прегърна отзад. Притисна бедрата ѝ към слабините си и я вдигна от пода. Известно време я задържа така. Тя се опита да изпружи крака, за да стигне пода, но не успя. Висеше във въздуха в стисналите я като менгеме ръце. Вече много я болеше и ужасно се страхуваше.