Заринска в своята шатра? Иска ли му се да стъпи на пъртината, проправена вече от шамана и Мечката?
— Не!
— Добре! — Макензи презрително се извърна и издърпа ножа си от гърлото на жреца. — Иска ли го някой от другите младежи? Ако има такива, Вълка ще се бие с по двама, по трима, докато не остане нито един. Няма ли? Добре! Тлинг Тинех, давам ти пушката за втори път. Ако в бъдните дни ти се отвори път към Юкон, да знаеш, че за тебе винаги има място и много храна край огъня на Вълка. Нощта вече преминава в ден. Аз си тръгвам, но може Да дойда пак. И за последен път ви казвам:
помнете закона на Вълка!
В техните очи той беше свръхестествено същество, когато отново се приближи към Заринска. Тя зае мястото си пред впряга и кучетата потеглиха. След няколко мига те бяха погълнати от призрачната гора. Макензи ги изчака да се скрият, след това стъпи на снегоходките си, за да ги последва.
— Да не е забравил Вълка за петте дълги пръчки тютюн?
Макензи ядосано се обърна към Лисицата, но изведнъж го досмеша.
— Ще ти дам само една къса пръчка.
— Както Вълка сметне за добре — покорно отговори Лисицата и протегна ръка.