Симон се отърси от спомените и насочи поглед към водопада между двата моста. По-точно в човешкото тяло, увиснало като на снимка, сякаш заснето в хода на падането.
— Най-вероятно течението го е довлякло — обясни възрастният криминален експерт до Симон. — И дрехите му са се заплели в нещо, стърчащо от водопада. Реката е толкова плитка, че можеш спокойно да я прегазиш.
— Ясно. — Симон смукна от тютюна за дъвчене и наклони глава.
Фигурата висеше изправена, с разперени встрани ръце, а водата се изливаше от двете страни на главата и тялото, обкръжавайки ги с лъчист бял ореол. „Като косите на Елсе“ — мина му през ума.
Групата за оглед най-сетне беше спуснала лодка по водата и се опитваше да откачи трупа.
— На бас по една бира, че е самоубийство.
— Според мен грешиш, Елиас — възрази Симон, бръкна с показалец под горната си устна и извади тютюна. Понечи да го хвърли във водата под тях, но се отказа. Времената се бяха променили. Огледа се за кошче за отпадъци.
— Значи, обзалагаш се на една бира, че е убийство?
— Не, Елиас, не на бира.
— О, извинявай, забравих… — смути се криминалният експерт.
— Няма проблем. — Симон се отдалечи.
Мимоходом кимна на висока блондинка в черна пола и късо сако. Ако на врата ѝ не висеше полицейска карта, закачена на верижка, би я помислил за банкова служителка. Изхвърли тютюна в зелената кофа за боклук на алеята в края на пасарелката и се спусна към речния бряг. Зае се да обследва с поглед земята сантиметър по сантиметър.
— Главен инспектор Симон Кефас?
Елиас вдигна глава. Въпроса бе задала жена, въплъщаваща представата на чужденците за скандинавките. Явно се смущаваше от високия си ръст, защото стоеше леко прегърбена и носеше обувки с равна подметка.
— Не. Ти коя си?
— Кари Адел. — Тя протегна служебната карта от врата си. — Нова съм в отдел „Убийства“. Казаха ми, че ще го намеря тук.
— Добре дошла. За какво ти е Симон?
— Той ще ме обучава.
— Значи, извадила си късмет. — Елиас посочи дребния мъж, който обхождаше речния бряг. — Ето го твоя човек.
— Какво търси?
— Следи.
— Не е ли логично те да са по-нагоре, а не под водопада?
— Сигурно предполага, че вече сме търсили там. И съвсем правилно.
— Според другите криминални експерти приличало на самоубийство.
— Да. Затова предложих на Симон да се обзаложим на една бира. Голям гаф.
— Защо гаф?
— Защото Симон е зависим — обясни Елиас. — По-точно беше. Не е тайна — добави той, като видя как жената вдигна прецизно оскубаните си вежди. — Ако ще работите заедно, е полезно да го знаеш.
— Никой не ме предупреди, че ще работя с алкохолик.
— Не е алкохолик. Пристрастен е към игри.
Жената прибра русата си коса зад ухото и примижа срещу слънцето.
— Какви игри?
— Всички, на които може да се загуби, предполагам. Ако ще си новата му партньорка, ще имаш възможност лично да го разпиташ. Къде си работила преди?
— В „Наркотици“.
— Значи познаваш реката.
— Да. — Тя пак примижа и се загледа в трупа. — Възможно е, разбира се, да е било убийство заради дрога, но точно тук, толкова нагоре по течението на Акершелва, не продават тежки наркотици, каквито пласират под площад „Скоу“ и „Нюбрюа“. Пък и обикновено хората не убиват заради хашиш.
— Е. — Елиас кимна към лодката. — След като го свалят, ще проверим за лична карта. Ако има, ще разберем кой…
— Знам кой е — прекъсна го Кари Адел. — Пер Волан. Свещеник в Държавния затвор.
Елиас я изгледа изпитателно. Сигурно съвсем скоро щеше да зареже официалния делови костюм — днес го е облякла, защото в американските сериали следователките носят все такива костюми. В тази жена имаше нещо специално. Навярно щеше да се задържи в отдела. Навярно беше от редките екземпляри. Но Елиас и преди си беше мислил същото за други нови служители и впоследствие реалността го бе опровергавала.
Пета глава
Залата за разпит беше в светли тонове, мебелите — от чам. Червена завеса затулваше прозореца към контролната зала. Старши инспектор Хенрик Веста от град Драмен, влизащ в полицейски окръг Бюскерю, намираше обстановката за приятна. И преди бе идвал в Осло от Драмен и бе седял точно в това помещение за разпит. Веднъж разпитваха деца във връзка със случай на педофилия и тогава в залата имаше кукли. Този път разпитът се водеше по повод убийство. Хенрик Веста изгледа седналия отсреща мъж с дълга брада и още по-дълга коса. Сони Лофтхюс. Изглеждаше млад за възрастта си — инспекторът я прочете в книжата. Млад и в трезво състояние: зениците имаха нормална големина. Но при дългогодишни наркомани толерансът към пристрастяващото вещество се повишава и голяма част от типичните симптоми изчезват. Инспектор Веста си прочисти гърлото: