Кое го подтикна да се съгласи да вземе онези два големи чувала от тайландското пристанище Сонгкла? Беше му пределно ясно, че са пълни с хероин. В добавка знаеше какво наказание предвижда норвежкият закон, а беше и наясно с истеричната съдебна практика в Норвегия, която по онова време приравняваше трафика на наркотици с предумишлено убийство. На всичкото отгоре спокойно можеше да мине без парите, дадени му, за да достави чувалите на конкретен адрес в Осло. Тогава каква беше причината да се съгласи? Тръпката? Или надеждата пак да я види, нея, красивата тайландка в копринена рокля, да погали дългата ѝ лъскава черна коса, да се вгледа в бадемовидните очи, да чуе как меките малиновочервени устни нежно шептят трудни английски думи и как го молят да ѝ направи тази услуга — на нея и на семейството ѝ в Чанг Рай. Това бил единственият начин да ги спаси. Йоханес не вярваше на историята ѝ, но вярваше на целувката ѝ. Пренесе тази целувка по целия път до дома, по морета, през митници, отнесе я в арестантската килия, в съдебната зала, в стаята за свиждания, където вече порасналата му дъщеря дойде, за да му съобщи, че занапред никой от семейството му не иска да има нищо общо с него. Целувката на красивата тайландка съпътстваше Йоханес и по време на развода. Влезе с него и в килията в затвора „Ила“. Тази целувка беше всичко, което бе искал някога, а обещанието да се повтори — единственото, което му остана.
След като си излежа присъдата и го освободиха, никой не го чакаше. Семейството го бе зачеркнало, приятелите се бяха отчуждили, вече нямаше шансове да го вземат пак на кораб. И той потърси работа при единствените, склонни да му дадат препитание. При гангстерите. Върна се към старата си професия. Трампово плаване. Прибра го украинецът Нестор. Хероинът от Северен Тайланд се пренасяше с камиони по стария маршрут през Турция и Балканите. Пратките за скандинавските страни се разпределяха в Германия. Оттам Йоханес превозваше наркотика с камион. После стана информатор на полицията.
Нямаше особено основателна причина да снася информация на ченгетата.
Просто един полицай успя да пробуди нещо у него — струна, за чието съществуване Йоханес дори не подозираше.
И макар обещаното възнаграждение — чиста съвест — да не можеше да се сравнява с целувка от красива жена, Йоханес повярва на полицая. Ама наистина му повярва. В очите му имаше нещо. И Йоханес се обнадежди, че е напът да се измъкне, напът към нещо хубаво, кой знае? После обаче, през една есенна вечер, убиха полицая и Йоханес за пръв и последен път чу да споменават с огромно страхопочитание едно име: Близнака.
А след това беше само въпрос на време да го окошарят пак. Поемаше все по-големи рискове, все по-големи пратки. Дявол да го вземе, искаше да го хванат. Да си изкупи вината. Затова, когато го арестуваха на границата с Швеция, изпита облекчение. Мебелите в каросерията бяха натъпкани с хероин. Съдията изтъкна две утежняващи вината обстоятелства: рекордното количество дрога и че на Йоханес не му е за пръв път. Случи се преди десет години, а преди четири, когато отвориха Държавния, преместиха тук Йоханес. Десетки затворници влизаха и излизаха на свобода пред очите му. През това време в затвора постъпиха и напуснаха десетки служители. Отнасяше се към тях с уважението, което заслужаваха. Постепенно и той си извоюва уважението, полагащо се на доайените.
На безобидните. Защото никой не подозираше каква тайна пази Йоханес; защо сам си е наложил наказанието. Той остави всяка надежда да се сдобие с въжделената целувка от тайландката — всъщност единствената му мотивация за живот. Обезвери се и че ще очисти съвестта си. Едва когато постъпи в корпус „А“ и се запозна с младежа, който, казваха, лекувал, Йоханес си възвърна надеждата. И подскочи, когато чу фамилията му. Но Йоханес Халден си мълчеше. Метеше, гледаше да не се набива на очи, усмихваше се, правеше и приемаше дребни услуги, благодарение на които престоят на такова място става поносим. Така отлетяха дни, месеци, години и ето, животът му наближаваше своя край. Рак. На белия дроб. Дребноклетъчен, уточни лекарят. Агресивният вид, с най-лоша прогноза, ако не се хване в съвсем ранен стадий.
Не го хванаха в ранен стадий.