Никой не можеше да направи нищо. Най-малко пък Сони. При опита си да отгатне от какво е болен Йоханес той дори не се доближи до истината. Тестисите, предположи. Ха-ха. Колкото до болното рамо, то си мина от само себе си, а не от допира на ръката на Сони, чиято температура не надвишаваше обичайните трийсет и седем градуса. Но Сони беше добро момче, определено. И Йоханес не искаше да му отнема заблудата, че притежава целебни способности.
Йоханес запази в тайна и болестта си, и другото. Но си даваше сметка, че времето изтича. Че не може да отнесе онази тайна в гроба — ако иска да си остане там, а не да се събуди като зомби, наяден от червеи, затворен, осъден на вечни мъки. Йоханес не беше съвсем сигурен точно кои мъртъвци биват осъдени на вечни мъки и защо, но в живота често му се бе случвало да прегреши.
— Толкова много пъти съм прегрешавал… — промърмори си той под нос.
Остави метлата, отиде до килията на Сони и почука на вратата.
Никакъв отговор. Почука пак.
Изчака.
И отвори вратата.
Сони седеше с турникет, пристегнат около ръката над лакътя. Бе захапал със зъби единия свободен край на гумената лента. Държеше спринцовката точно над дебела издута вена. Спазваше правилото да забие иглата в кожата под трийсетградусов ъгъл — така иглата пробива максимална площ.
Сони вдигна спокойно очи и се усмихна:
— Да?
— Извинявай, ще… ще мина по-късно.
— Сигурен ли си?
— Да, не е… чак толкова спешно — засмя се Йоханес. — Може да почака.
— След четири часа?
— Става.
Старецът видя как иглата потъна във вената. Младежът натисна буталото. Йоханес усети как някаква тишина, някакъв мрак сякаш изпълва килията подобно на тъмна вода. Бавно излезе заднешком и затвори вратата.
Шеста глава
Симон държеше мобилния телефон до ухото си и изпънал крака върху бюрото, се люлееше назад. В Неразделната тройка така бяха усъвършенствали това изкуство, че когато си организираха състезания кой ще се клати най-дълго, печелеше не най-издръжливият физически, а онзи с най-здрави нерви.
— Значи, американецът не ти каза нищо? — попита той тихо — отчасти защото не виждаше причина да прави семейните си дела достояние на колегите си от отдел „Убийства“, отчасти защото със съпругата му винаги разговаряха така по телефона — тихо, нежно. Все едно си лежат прегърнати в леглото.
— Ще каже по-късно — увери го Елсе. — Но първо иска да прегледа изследванията и снимките. Утре ще имам повече яснота.
— Аха. Как се чувстваш?
— Добре.
— Колко добре?
— Не се затормозявай толкова, скъпи — засмя се тя. — Ще се видим довечера.
— Добре. Сестра ти…
— Да, при мен е. Ще ме закара до вкъщи. А сега затваряй и стига си ме разпитвал. Чака те работа!
Симон затвори неохотно. Пак се сети за съня, в който Елсе бе получила неговото зрение.
— Главен инспектор Кефас?
Той вдигна глава нагоре. И още по-нагоре. Пред бюрото му стоеше висока жена. Много висока жена. И слаба. От класическата ѝ права пола се подаваха крака, тънки като клечки.
— Казвам се Кари Адел. Изпратиха ме да ти помагам. Опитах се да те заговоря на местопрестъплението, но ти изчезна.
Това беше същата онази жена, която му бе заприличала повече на амбициозна банкова служителка, отколкото на полицайка. Симон наведе стола си още по-назад.
— На кое местопрестъпление?
— В „Куба“.
— И откъде знаеш, че е местопрестъпление?
Тя премести тежестта на другия си крак. Опита се да намери изход. Нямаше.
— Вероятно местопрестъпление.
— И кой казва, че ми е нужна помощ?
Тя многозначително посочи с палец нагоре, за да му подскаже откъде е дошло разпореждането.
— Всъщност аз се нуждая от помощ. Нова съм.
— Току-що завършила Полицейската школа ли?
— Изкарах година и половина в „Наркотици“.
— Нямаш опит. И вече си в „Убийства“? Поздравления, Адел. Или си извадила късмет, или имаш връзки, или са те назначили, защото си… — Той се надигна на стола и от джоба на дънките си измъкна хартиено пакетче с тютюн за смучене.
— Жена? — предположи тя.
— Мислех да кажа „кадърна“.
Тя се изчерви и той видя гняв в очите ѝ.
— Кадърна ли си? — попита Симон и пъхна стиска тютюн под горната си устна.
— Втора по успех във випуска.
— И колко време смяташ да останеш в „Убийства“?
— Какво имаш предвид?
— Ако не ти е харесало в „Наркотици“, защо ще ти хареса в „Убийства“?
Тя пак премести тежестта на другия си крак. Симон видя, че е уцелил. Кари Адел беше от онези, които гостуват в Отдела за кратко. Навярно бързо ще се изкачи по етажите и по кариерната стълбица. Кадърна. Най-вероятно ще напусне полицията. Както направиха всички кадърни от „Икономическа“. Избягаха с професионалната си компетентност и оставиха Симон да се оправя, както може. Умните, амбициозните кадри с желание за нормален живот не се задържат дълго в системата на полицията.