— Тръгнах си от местопрестъплението, защото не открих нищо, което да ми послужи за отправна точка. Ти откъде би започнала?
— Бих поговорила с най-близките хора на покойника. — Кари Адел се огледа за стол. — И бих уточнила какво е правил през часовете непосредствено преди да попадне в реката.
Съдейки по говора ѝ, Кари Адел бе отраснала в източната част на западно Осло, там, където умират от страх да не ги вземат за жители на източните квартали.
— Добре, Адел. А най-близките му…
— На първо място, съпругата му. Били са пред развод. Изхвърлила го е от дома им. Говорих с нея. От месец Пер Волан е живеел в приюта „Ила“. Тук някъде има ли стол, където да…?
Биваше си я. Определено.
— В момента не ти трябва стол. — Симон се надигна и установи, че Кари Адел е поне с петнайсет сантиметра по-висока от него.
И въпреки това на всяка негова крачка тя правеше две — заради тясната пола. Нека я поноси още малко, защото съвсем скоро ще я захвърли. Убийства се разкриват по дънки.
— Не е позволено да влизате тук.
Застанала пред входа на приюта „Ила“, Марта гледаше двамата посетители. Жената ѝ се струваше позната.
Толкова висока и слаба фигура лесно се запомня. Отдел „Наркотици“? Имаше руса, безжизнена коса, почти никакъв грим и леко страдалческото изражение на разглезена богаташка щерка.
Мъжът беше нейна пълна противоположност. Висок около метър и седемдесет, някъде към шейсетгодишен. Дълбоко набраздено от бръчки лице. Но и бръчки от усмивки. Прошарена гъста коса над очи, в които Марта прочете „мил“, „с чувство за хумор“ и „упорит“. По време на задължителния разговор при прием на бъдещи обитатели в приюта Марта си бе създала навика да преценява поведението им и да гадае какви неприятности биха могли да довлекат. Случваше се да сгреши. Но много рядко.
— Няма нужда да влизаме — отвърна мъжът, представил се като главен инспектор Кефас. — От отдел „Убийства“ сме. Идваме заради Пер Волан. Живеел е тук…
— Защо говорите в минало време?
— Защото е мъртъв.
Марта се задъха — обичайната ѝ първа реакция, когато научеше за поредния смъртен случай сред обитателите на приюта. Често се питаше дали така, панически поемайки си дъх, всъщност не се уверява, че тя е жива. После дойде изненадата. Че не е изненадана. Пер не вземаше наркотици, не беше седял в преддверието на смъртта заедно с множество други. Или грешеше? Да не би Марта да го бе предчувствала? Затова ли обичайното рязко вдишване беше последвано от също толкова обичайния коментар наум: ами нищо чудно. Не, не беше това, беше нещо друго.
— Намерили са го в Акершелва — поясни инспекторът.
На челото на колежката му сякаш беше щамповано „СТАЖАНТКА“.
— Ясно — кимна Марта.
— Не звучите изненадана?
— Сигурно. Винаги е шокиращо, но…
— Но в нашите професии с това се свиква, нали? — Мъжът отметна глава към прозорците отпред. — Не знаех, че „Транен“ е затворена.
— Ще я преустроят в кокетна сладкарница. — Марта скръсти ръце, все едно ѝ стана студено. — За модерни майки с малки деца, но с амбиции да не изпускат нищо от живота.
— Значи, завзели са поредната територия… — Симон кимна на стар познайник: мъжът се влачеше с присвити колене — симптом за дългогодишен прием на наркотици. В отговор получи сдържано кимване. — Тук виждам доста познати лица. Волан обаче е бил затворнически свещеник. Резултатите от аутопсията не са готови, но по тялото не са установени следи от убождане със спринцовки.
— Той не живееше тук като зависим. Много пъти ни е помагал при възникване на проблеми с бивши затворници. Имаха му доверие. Затова, когато му се наложи да напусне дома си, временно му предоставихме подслон.
— Знаем. И все пак се чудя защо смъртта му не ви изненадва, при положение че не е вземал наркотици и вие го знаете. Не се ли питате дали не е загинал от насилствена смърт?
— Да се е самоубил, така ли?
Симон погледна високата си слаба колежка. Тя се поколеба, той кимна. И Кари Адел най-после си отвори устата:
— Не открихме следи от насилие, но алеите покрай реката се славят като свърталище на престъпни елементи.
По изговора на полицайката Марта заключи, че е израснала със строга майка, която много е държала на правоговора. Никога няма да си намериш свестен съпруг, ако говориш като докер.