— Не.
— Да е задлъжнял заради наркотици? — попита Кари Адел.
— Ако вземаше, щях да знам — поклати глава Марта.
— Питам, защото изпратих съобщение до наш информатор от „Наркотици“ да го питам знае ли нещо за Пер Волан и той ми отговори следното… — Тя извади телефона си от тесния джоб на сакото. Върху пода изпадна стъклено топче и се търколи на изток. — „Виждал съм го да разговаря с пласьори на Медел.“ — Кари стана и тръгна след топчето. — „Вземаше четвъртинки, но без да ги плаща.“
Кари Адел прибра телефона в джоба си и хвана топчето, преди да е стигнало до стената.
— И какъв извод си правиш от това? — попита Симон.
— Че тази сграда е наклонена към площад „Александър Шилан“. Навярно от тази страна са сложили повечко синя глина и са икономисали гранита.
Марта се разсмя шумно.
Полицайката се усмихна.
— И че Пер Волан е дължал пари. Четвъртинка хероин струва триста крони. И дори не е четвъртинка, а нула цяло и две. Две пликчета дневно…
— Момент, момент — спря я Симон. — Пласьорите не дават на вересия, нали?
— По принцип не дават. Не е изключено обаче да им е правел услуги и да са му плащали в хероин.
— Той не беше наркоман, колко пъти да ви кажа! — вдигна ръце Марта. — Половината от работата ми е да разбирам кой е чист и кой — пристрастен.
— Права сте, госпожице Лиан. — Симон потърка добре оформената си брадичка. — Възможно е хероинът да не е бил за него. — Симон стана. — Така или иначе, ще се наложи да изчакаме заключението на патоанатома.
— Чудесна идея да разпиташ информатора в наркосредите — отбеляза Симон, докато шофираше към центъра.
— Благодаря.
— Хубаво момиче е тази Марта Лиан. Имала ли си вземане-даване с нея?
— Не, но не бих отказала.
— Моля?
— Извинявай. Неуместна шега. Питаш ме дали съм общувала с нея, докато работех в „Наркотици“, нали? Случвало се е няколко пъти. Много е симпатична. Направо недоумявам какво прави в „Ила“.
— Защо? Защото е хубавица ли?
— Привлекателният външен вид дава на хората с приличен интелект и самодисциплина безспорни предимства на трудовия пазар. Работата в „Ила“ не може да изиграе ролята на трамплин за по-нататъшно развитие.
— А защо просто да не смята, че си струва да работи точно това?
— Да си струва? Знаеш ли колко плащат на…
— Е, все някой трябва да го прави. И полицейската работа не е сред високоплатените.
— Факт.
— Но пък полицията предоставя добра стартова позиция за кариера, ако се съчетае с юридическо образование. Кога завършваш втори курс?
Шията на Кари леко поруменя и той разбра, че е уцелил.
— Е, хубаво е, че поне временно си при нас. Сигурно съвсем скоро ще оглавиш министерството, а? Или си се насочила към частния сектор, където, чувам, човек с нашата квалификация вземал средно възнаграждение колкото заплата и половина при нас.
— Възможно е. Така или иначе, няма вероятност да ти стана шеф, защото през март следващата година достигаш пенсионна възраст.
Симон не знаеше да се смее ли, или да плаче. Зави наляво по „Грьонланслайре“ и подкара към Главното управление.
— Такава заплата ще ти дойде добре, ако смяташ да правиш ремонт. Апартамент или къща?
— Къща. Искаме две деца и ще ни трябва място. Но при сегашната цена на квадратен метър в Осло ще се наложи да купим нещо старо, защото не разчитаме на наследство. И моите родители, и родителите на Сам са в отлично здраве, пък и със Сам сме единодушни, че финансирането от родителското тяло корумпира.
— Корумпира, а?
— Точно така.
Симон се загледа в пакистанските търговци. Заради лятната горещина бяха наизлезли на тротоара пред магазините, бъбреха оживено, пушеха и зяпаха пъплещите коли.
— Не се ли питаш как се досетих, че търсиш жилище?
— По стъкленото топче — отвърна Кари. — Зрели хора без деца носят такова топче в джоба си само ако ходят на огледи в стари къщи или апартаменти и искат да проверят дали подовете са наклонени и се нуждаят от ремонт.
Умница.
— Само имай предвид, че ако въпросната къща не е мръднала от сто и двайсет години, изобщо не е строго наложително да нивелираш пода.
— Сигурно. — Кари се наведе и погледна стреловидната кула на църквата в „Грьонлан“. — Но аз държа подовете да са равни.
Симон се засмя. С това момиче май щяха да намерят общ език. И той държеше подовете да са равни.