Вратата откъм пасажерското място отпред се отвори и в колата се качи Айнар Харнес. Франк нямаше представа откъде младите столични адвокати си купуват костюмите. При всички случаи обаче не пазаруваха от „неговите“ магазини. Той не разбираше защо си купуват светли костюми. Костюмът трябва да е тъмен. И да струва по-малко от пет хиляди крони. Какво пречи разликата в цената между костюмите на Харнес и на Франк да се внася в спестовен влог с мисъл за идните поколения, които ще изхранват семейства и ще продължат да изграждат благосъстоянието на тази страна. Или да се вложи в ранна пенсия с приличен размер. Евентуално в порше „Кайен“.
— Чух, че са го затворили в карцера — подхвана Харнес.
Джипът се откъсна от бордюра пред изподраскания с графити вход на адвокатска кантора „Харнес и Фалбакен“.
— Налетял на друг затворник — поясни Франк.
— Ганди се е бил? — вдигна оскубаната си вежда Харнес.
— Наркоманите са непредсказуеми. От четири дни е без дрога и очаквам да си е седнал на задника.
— Чувал съм, че им е семейна черта.
— Какво по-точно си чувал? — Франк бибитна на една мудна тойота.
— Най-разпространените слухове. Има ли и друго?
— Не.
Арил Франк изпревари няколко автомобила и застана пред мерцедес кабриолет. Вчера бе ходил в карцера. Току-що бяха измили повръщаното. Младежът седеше свит на кълбо под вълнено одеяло.
Франк не познаваше Аб Лофтхюс, но знаеше, че синът е тръгнал по стъпките на баща си. Точно като него тренирал борба и на петнайсет бил толкова обещаващ състезател, че в „Афтенпостен“ му предрекли кариера в националния отбор. Сега същата тази набедена звезда седеше в зловонна килия, трепереше като лист и цивреше като момиченце. В абстиненцията всички сме еднакви.
Спряха пред охранителната кабина. Айнар Харнес показа документ за самоличност и металната бариера се вдигна. Поршето зае обичайното си място на паркинга. Франк и Харнес влязоха през главния вход. На пропуска регистрираха адвоката. Обикновено Франк вкарваше Харнес през вратата към служебната съблекалня, за да избегне регистрацията. Не искаше да дава поводи хората да се чудят какво прави толкова често в Държавния затвор адвокат със славата на Харнес.
Разпитите на затворниците най-често се провеждаха в Главното полицейско управление, но Франк помоли този път да го направят в затвора, защото Сони беше настанен в карцера.
За целта бяха изчистили и пригодили свободна килия. До масата седяха полицай и полицайка в цивилно облекло. Франк ги беше виждал и преди, но не им помнеше имената. Човекът от отсрещната страна на масата беше толкова блед, че кожата му се сливаше с млечнобялата стена. Главата му клюмаше, а ръцете стискаха конвулсивно ръба на масата, все едно стаята се клати.
— Е, Сони — подхвана бодро Харнес и сложи длан на рамото му. — Готов ли си?
Полицайката се покашля.
— По-добре го попитайте дали вече не е приключил.
Харнес ѝ се усмихна куртоазно и повдигна вежда.
— Какво имате предвид? Нали не сте започнали разпита в мое отсъствие?
— Господин Лофтхюс заяви, че няма нужда да ви чакаме — обясни полицаят.
Франк погледна младежа. Предчувстваше неприятности.
— И си е признал? — въздъхна Харнес, отвори куфарчето и издърпа три скопчени листа. — Ако го искате в писмен вид…
— Нищо подобно — прекъсна го полицайката. — Господин Лофтхюс току-що отрече да има каквото и да било общо с убийството.
В килията се възцари такава тишина, че Франк чу как птичките навън чуруликат.
— Моля? — Веждите на Харнес отхвръкнаха чак до косата.
Франк не знаеше кое го вбесява повече: оскубаните вежди на адвоката или колко бавно загрява какво бедствие се задава.
— Казал ли е друго? — попита Франк.
Полицайката погледна заместник-директора на затвора, после адвоката.
— Не се притеснявайте — успокои я Харнес. — Исках господин Франк да присъства, в случай че ви е нужна информация за отпуска.
— Лично разреших на Сони Лофтхюс да излезе в отпуск — потвърди Франк. — Тогава липсваха признаци, че отпускът му би могъл да доведе до толкова фатални последствия.
— Няма как да сме сигурни дали той е извършил убийството — възрази полицайката. — За толкова време той не си призна.
— Но веществените доказателства… — възкликна Арил Франк и млъкна рязко.
— Какво знаете за тях? — поинтересува се полицаят.
— Просто предполагам, че разполагате с някакви доказателства — щом Лофтхюс е заподозрян по случая. Не е ли така, господин…?
— Старши инспектор Хенрик Веста — представи се полицаят. — Първия път аз снех показанията на Лофтхюс. Сега той се отметна от тях. Дори представи алиби за часа на убийството. Свидетел.