— Благодаря за информацията, но аз кажи-речи лично съм проектирал този затвор, Голдсрю. Разбирам, че имаш слабост към този тип, с когото, опасявам се, си се сближил твърде много. Няма да кажа нищо повече, преди да прочета рапорта, но подготви хората от снощния наряд да очакват критични въпроси. Колкото до Халден, изключено е да се размекваме. Клиентелата ни ще се възползва от всеки наш признак на слабост. Ясно?
— Ясно.
Телефонът звънна.
— Напусни! — нареди Франк и посегна към слушалката.
Харнес очакваше Голдсрю да отдаде почест, да се завърти кръгом и да излезе с маршова стъпка, но надзирателят си тръгна по цивилному. Адвокатът го изпрати с поглед и подскочи, сепнат от внезапния крясък на Арил Франк:
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „няма го“?
Франк се взираше в застлания нар в 317-а килия. Отпред стояха чифт сандали. Върху нощното шкафче лежеше Библия, на бюрото — спринцовка с ненарушена найлонова опаковка, върху стола — бяла риза. И толкова. Въпреки очевидното отсъствие на затворника служителят зад заместник-директора повтори напълно излишно:
— Няма го.
Франк си погледна часовника. До отключването на килиите оставаха още четиринайсет минути, следователно нямаше никаква вероятност беглецът да се намира в някое от общите помещения.
— Измъкнал се е, когато снощи Йоханес е отключил вратите от контролната зала. — Голдсрю застана на прага.
— Божичко — прошепна Харнес и по стар навик притисна пръст към кожата между веждите си — там стояха очилата му, преди миналата година да се изръси с 15 000 крони за лазерна операция в Тайланд. — Ако наистина е избягал…
— Млъквай! — сряза го Арил Франк. — Невъзможно е да е минал незабелязано покрай охраната. Все още е тук. Голдсрю, веднага бий тревога. Заключи всички врати, никой да не влиза и да не излиза от затвора.
— Добре, но обещах на децата да…
— Важи и за теб.
— А полицията? — попита друг надзирател. — Не е ли редно да съобщим?
— Не! — извика Франк. — Лофтхюс все още е в затвора, нали ви казвам! Никому нито дума!
Арил Франк се взираше в стареца. Заключи и се погрижи отвън да не се навъртат служители.
— Къде е Сони?
Легнал на нара, Йоханес си търкаше сънливо очите.
— Не е ли в килията си?
— Много добре знаеш, че не е.
— Ами в такъв случай сигурно е избягал.
Франк се наведе, сграбчи стареца за яката и рязко го дръпна нагоре.
— Избърши си усмивката, Халден. Охраната не го е видяла, значи е някъде тук. Ако не ми кажеш къде е, забрави за лечение на рака. — Франк видя изненадата по лицето на възрастния чистач. — Да, знам, че лекарят е длъжен да пази диагнозите на пациентите си в тайна, но имам уши и очи навсякъде. Е?
Пусна Йоханес. Старецът тупна обратно върху възглавницата. Приглади оредялата си коса и сключи ръце на тила си. Прокашля се:
— Знаеш ли какво, шефе? Общо взето, смятам, че съм живял достатъчно. Навън не ме чака нищо. А и греховете ми са простени. За пръв път вероятно имам шанс да ме пуснат там, горе. Навярно е по-добре да се възползвам от този шанс, докато още е наличен. Ти как мислиш?
Арил Франк стисна здраво зъби. Имаше чувството, че пломбите му ще се пръснат.
— Мисля, Халден, че нито един от проклетите ти грехове не е простен и ще го разбереш. Защото тук, вътре, аз съм Господ и ти обещавам продължителна агония. Така ще наредя нещата, че ще лежиш в килията, ракът ще те изяжда, но ще видиш болкоуспокояващи на куково лято. Няма да си първият, така да се каже.
— По-добре това, отколкото ада, в който ти ще се пържиш, шефе.
Франк не беше сигурен дали гърголенето от гърлото на стареца беше предсмъртно хриптене, или смях.
На път към триста и седемнайсета килия Франк пак си провери подвижната радиостанция. От Сони Лофтхюс все още нямаше следа. Франк си даваше сметка, че разполагат с още съвсем ограничено време, преди да се видят принудени да го обявят за общодържавно издирване.
Влезе в килията, стовари се върху леглото и зашари с очи по пода, по стените, по тавана. Беше невъзможно. Невъзможно, дявол да го вземе! Грабна Библията от нощното шкафче и я запрати в стената. Книгата падна на пода и се разтвори. За Франк не беше тайна, че Волан използва Библията, за да носи на затворниците хероин. Огледа изпокълцаните страници. Повредени религиозни послания и окастрени до половината изречения, които вече не звучаха смислено.
Изруга и запокити възглавницата към стената.
Тя тупна на пода. Франк се втренчи смаян в изпадналите косми. Къси рижи косъмчета от брада, но и кичури от коса. Ритна възглавницата. Изсипаха се цели фъндъци счепкана мръсноруса коса.