Късо подстриган. Избръснат.
Осени го прозрение.
— Нощната смяна! — кресна той в радиостанцията. — Проверете всички надзиратели от отстъпващата смяна!
Франк си погледна часовника. Осем и десет. Знаеше какво се е случило. И знаеше, че вече е твърде късно да се поправи. Стана и с шут запрати стола към огледалото до вратата. То се пръсна.
Шофьорът на автобуса оглеждаше затворническия надзирател, който стоеше пред него и изумен се взираше в билета и рестото от петдесет крони срещу дадената от него стотачка. А че човекът е надзирател, шофьорът разбра по униформата под дългото разкопчано палто, където стоеше закрепена служебна карта с името „Сьоренсен“ над снимка, на която мъжът изобщо не приличаше на себе си.
— Май отдавна не сте се возили с автобус, а? — подхвърли шофьорът.
Човекът кимна.
— Ако си купите талон, ще ви излезе само двайсет и шест крони — поясни шофьорът.
По изражението на пътника отсъди, че и тази цена му се вижда доста солена. Нормално, ако от няколко години не си ползвал обществения транспорт в Осло.
— Благодаря за информацията — кимна надзирателят.
Шофьорът на автобуса тръгна да се изнася вляво и проследи в огледалото гърба на надзирателя. Не знаеше с какво този човек му направи толкова силно впечатление. Навярно с гласа си. Изключително топъл и задушевно искрен, сякаш му благодареше най-чистосърдечно. Видя как пътникът седна и се загледа изумен през прозореца подобно на чуждестранните туристи, които понякога си объркват спирките. Човекът извади от джоба на палтото си два ключа, огледа ги, все едно ги вижда за пръв път, и измъкна пакетче дъвки от другия си джоб.
После на шофьора му се наложи да съсредоточи цялото си внимание върху пътното движение.
Втора част
Дванайсета глава
Арил Франк стоеше до прозореца в кабинета си. Погледна си часовника. Обикновено залавят повечето бегълци в рамките на дванайсет часа след бягството. Пред медиите той нарочно разтегли часовете до двайсет и четири, та дори издирването да се проточи, затворническите власти да получат похвала за бързата реакция. Но вече течеше двайсет и петият час, а не разполагаха с никакви следи, които да им послужат за отправна точка.
Преди малко се бе отбил в големия кабинет — онзи без гледка. Вътре мъжът без визия му поиска обяснение. Директорът на затвора беше в лошо настроение, защото му се бе наложило да се прибере по спешност от Рейкявик. Там присъстваше на годишната скандинавска конференция на началниците в системата на изправителните учреждения. Предния ден беше заявил по телефона от Исландия, че ще се свърже с пресата. Ооо, директорът си умираше от кеф да си бъбри с журналисти. Франк помоли за едно денонощие, за да хване Лофтхюс без излишна суматоха, но директорът го отряза най-категорично: това не било случай, който можели да запазят в тайна. Първо, Лофтхюс бил убиец рецидивист и било задължително обществеността да бъде предупредена. Второ, необходимо било да публикуват снимката на беглеца във вестниците, та евентуални очевидци да им помогнат да го хванат. „И трето — добави ядно наум Франк, — трябва непременно и ти да цъфнеш във вестниците, та политиците, с които си дупе и гащи, да видят, че бачкаш, а не се плацикаш в Синята лагуна и не се наливаш с исландска черна смърт3.“
Франк се опита да обясни на директора, че от публикуването на снимки в медиите едва ли ще има голяма полза: наличните им снимки на Сони Лофтхюс с брада и дълга коса датираха от постъпването му в затвора, тоест отпреди дванайсет години. А кадрите от охранителните камери на подстригания беглец бяха силно размазани и на практика неизползваеми. Но въпреки това директорът настоя да компрометират името на Държавния затвор.
— Полицията го издирва под дърво и камък, Арил. Разбери, въпрос на часове е някой журналист да ми се обади с въпроса защо не сме дали гласност на бягството; да не би да крием и други случаи на избягали затворници. В такива случаи предпочитам телефонните импулси да са за моя сметка.
Днес директорът на затвора попита Арил къде в ежедневните процедури вижда възможност за подобрение на охранителните мерки. Франк разбираше интереса му: после директорът ще се срещне с покровителите си от високите етажи на властта и ще представи идеите на заместника си като свои. Идеи на човека с визия. И въпреки това той преотстъпи идеите си на този бройлер. Например, идеята да внедрят гласово разпознаване вместо досегашното посредством пръстов отпечатък, както и да поставят на затворниците заварени гривни на глезените с вградени проследяеми чипове от високоустойчив метал. В края на краищата, съществуваха неща, които Франк поставяше по-напред от собствената си личност. Държавният затвор беше едно от тях.
3
Черна смърт — национална алкохолна напитка на Исландия. Представлява дестилат от картофи, ароматизиран с кимион, ким и ангелика. Зловещото прозвище получава след края на исландския сух режим, когато започват да я произвеждат през 1935 година. Върху бутилките с напитката е бил поставян черен етикет с бяло изображение на череп и кръстосани кости — своеобразно предупреждение срещу прекомерна консумация. — Бел.прев.