Свещеникът влезе. В килията ухаеше на тамян. Или поне на нещо подобно. Може би на хашиш?
— Добър ден, Сони.
Младежът на нара кимна, без да вдига поглед. Пер Волан взе кимването за знак, че е забелязан, разпознат. И одобрен за достъп.
Седна на стола. Изпита леко неприятно чувство, усещайки топлината от тялото на човека, заемал това място преди него. Постави Библията, която носеше, върху нара, до младежа.
— Днес занесох цветя на гроба на родителите ти, Сони. Вярно, не си ме молил, но…
Пер Волан се опита да улови погледа на младежа. Самият той имаше двама синове, и двамата вече пораснали и напуснали семейния дом. Като баща си. С тази разлика, че те бяха добре дошли да се върнат, когато пожелаят. В показанията си пред съда един от свидетелите на защитата, учител, бе изтъкнал, че Сони бил образцов ученик, винаги отзивчив, талантлив състезател по борба, околните го харесвали. Дори споделял гласно амбицията си да стане полицай като баща си. Но от деня, когато намерили баща му мъртъв, а до него — предсмъртно писмо със самопризнания за връзки с престъпни групировки, Сони спрял да ходи на училище. Свещеникът се опита да си представи срама на един петнайсетгодишен младеж. Опита се да си представи как ли ще се срамуват собствените му синове, ако някога узнаят с какво се е занимавал баща им. Пак си оправи яката.
— Благодаря — отрони младежът.
Пер се изумяваше колко младее Сони за годините си, защото май наближаваше трийсет. Точно така. Беше излежал дванайсет години, а бе влязъл в затвора на осемнайсет. Навярно дрогата го беше консервирала, бе блокирала процесите на стареене. Косата и брадата му растяха, но по детски невинните му очи продължаваха да гледат с почуда света. Този лош свят. Защото, ей Богу, този свят беше лош. Пер Волан работеше като затворнически свещеник от четирийсет години и наблюдаваше как светът става все по-лош и по-лош. А злото наподобява туморна клетка, която се размножава и заразява здравите, ухапва ги като вампир и ги вербува да се включат в разкапването на цялото. Веднъж ухапан, никой не се измъква. Никой.
— Как си, Сони? Добре ли изкара отпуската? Видяхте ли морето?
Никакъв отговор.
Пер Волан се прокашля.
— Надзирателят каза, че сте го видели. Сигурно вече си прочел във вестниците за намерената в деня след вашето посещение убита жена недалеч от мястото, където сте ходили. Открили я мъртва в леглото ѝ. Главата ѝ била… ето, подробностите са описани тук. — Пер Волан потупа с пръст корицата на Библията. — Надзирателят е изпратил рапорт, че докато сте били на морския бряг, си избягал и са те открили един час по-късно. Отказал си да обясниш къде си ходил. Важно е да не казваш нищо, по-различно от неговите показания, ясно? Както обикновено ще гледаш да бъдеш пределно лаконичен. Става ли? Сони?
Пер Волан установи зрителен контакт с младежа. Погледът не му подсказваше какво се върти в главата му, но свещеникът беше почти сигурен, че Сони Лофтхюс ще спази указанията. Няма да изпусне нито една излишна дума пред следователите и пред прокурора. Само ще отрони някое звънко, меко „да“ на въпроса признава ли си вината. И все пак, колкото и да беше парадоксално, понякога свещеникът забелязваше устрем, воля, инстинкт за самосъхранение, отличаващи този наркоман от себеподобните му, от онези, които неизменно са се носели безволево по течението, никога не са имали планове, всичко е подсказвало недвусмислено накъде отива животът им. Волята проличаваше във внезапно прояснение в погледа, в зададен въпрос — доказателство, че през цялото време Сони е бил адекватен, чул е и е разбрал всичко. Или дори по какъв начин се изправяше внезапно — с координирани движения, с равновесие и гъвкавост, несвойствени за дългогодишните наркомани. Друг път пък — както сега — трудно можеше да се прецени дали изобщо възприема нещо от ставащото наоколо.
Волан се размърда нервно на стола.
— Това, разбира се, означава през следващите няколко години да не те пускат в отпуск. Но ти и бездруго не се чувстваш добре навън, нали? Пък и вече видя морето.
— Беше река. Съпругът ли е бил?
Свещеникът подскочи сепнат. Така реагираш, когато нещо неочаквано прореже гладка водна повърхност пред теб.
— Не знам. Има ли значение?
Никакъв отговор. Волан въздъхна. Пак му прилоша. От известно време го връхлитаха пристъпи на гадене. Май няма да е зле да си запише час за преглед.