— Но още по-богато ме възнаграждаваха благодарните роднини — добави Птахор с преплитащ се език. — Защото, ако случайно излекувам един на десет, един на петдесет, не, нека кажем един на сто души, толкова по-сигурна е смъртта на останалите. Ти чул ли си поле един фараон да е живял повече от три дни след отваряне на черепа му? Не. Колкото по-богати и по-високопоставени са неизлечимите и умопомрачените, толкова по-скоро ми ги пращат да ги оправя с кремъчния си нож. Ръката ми избавя от страдания, ръката ми раздава наследства, имоти, стада и злато, ръката ми издига фараони на трона. От мен се боят и никой не смее да ми противоречи, защото знам твърде много. Но колкото повече знам, толкова по-голяма става мъката ми. Затуй съм нещастен.
Птахор се разхлипа и избърса носа си в савана на Кипа.
— Ти си беден, но честен, Сенмут — изхълца той. — Затуй те обичам. А пък аз съм богат, ама скапан. Скапан съм като купчина тор, оставена на пътя от някое говедо.
Той сне обшитата си със скъпоценни камъни яка и я сложи на врата на баща ми. Сетне запяха песни, чиито думи не разбирах, ала Тутмос слушаше с интерес и каза, че такива непристойни песни дори във военния дом не се пеели. В кухнята Кипа почна да ридае, а откъм акациевите храсти единият негър се приближи, сграбчи Птахор и понечи да го отнесе в паланкина, защото времето за лягане отдавна беше минало. Птахор обаче се съпротивяваше, хленчеше горко, призоваваше стражите на помощ и викаше, че негърът щял да го убие. Тъй като от баща ми не можеше да се очаква подкрепа, ние с Тутмос заудряхме негъра с пръчки. Сипейки ругатни, той се оттегли разгневено и отведе другаря си заедно с паланкина.
Птахор изля последната бира върху себе си, поиска помада, за да намаже лицето си, и реши да се къпе в езерцето на двора. Тутмос ми подшушна, че най-добре би било да напъхаме старците в леглото. Така баща ми и царският трепанатор се озоваха прегърнати в брачното ложе на Кипа. Заспивайки, те с преплитащ се език продължаваха да се уверяват във вечното си приятелство.
Кипа плачеше, скубеше косите си и посипваше главата си с пепел от пещта. Мен ме тревожеше мисълта какво ще кажат съседите, защото в нощната тишина песните и олелията се бяха разнесли далеч из околността. Тутмос обаче не се притесняваше и твърдеше, че във военния дом и у тях бил виждал по-големи щуротии, когато водачите на колесници си спомняли за миналото и за наказателните експедиции в Сирия и страната Куш. Той дори смяташе, че вечерта е минала чудесно, понеже старците не били поканили да ги забавляват свирачи и танцувачки от увеселителните заведения. След като успя да успокои Кипа, ние криво-ляво разчистихме следите от празненството и отидохме да спим. Слугата остана да хърка под сикомората, а Тутмос легна при мен, прегърна ме и нали беше пийнал от виното, заговори за момичета. Но тъй като бях няколко години по-малък, те не ме интересуваха и аз бързо заспах.
Рано сутринта ме разбуди някаква тупурдия в спалнята. Надникнах и видях, че баща ми — облечен и с яката на Птахор на врата си — продължаваше да спи дълбоко, а Птахор седеше на пода, държеше се за главата и с жален глас се питаше къде ли се намира.
Поздравих го почтително с отпуснати пред коленете ръце и му казах, че все още е в пристанищния квартал, в къщата на бедняшкия лекар Сенмут. Това го успокои и в името на Амон той ме помоли за бира. Припомних му, че остатъка в делвата бе излял върху себе си, което личеше и от дрехите му. После стана, стегна се, сбърчи важно вежди и излезе. Полях му да си измие ръцете, след което, пъшкайки, се наведе и помоли да облея и бръснатата му глава. Тутмос, който също се беше събудил, му донесе кана с кефир и солена риба. Като закуси, настроението му се възвърна. Той се завтече към хъркащия под сикомората слуга и го заудря с пръчката си, докато се разсъни и скочи на крака. Дрехите му бяха изпоцапани от тревата, а лицето му — омазано с пръст.
— Жалка свиньо — извика Птахор и го шибна още веднъж с пръчката, — така ли се грижиш за господаря си като факлоносец? Къде ми е паланкинът? Къде са чистите ми дрехи? Къде са лековитите плодове? Да се махаш от очите ми, жалък крадец и свиня!
— Аз съм свиня и крадец на господаря си — повтори слугата раболепно. — Какво ще заповядаш, господарю?