— Изпълни ли Амон обещанието си да ви се яви? — запита той и се оригна с блуждаещ поглед.
Ние се спогледахме нерешително и накрая Мойсей неуверено каза:
— Изпълни го и се яви.
Един след друг другарите ми повториха думите му. Ахмосе последен погледна жреца право в очите и с благоговеен, сигурен глас рече:
— Разбира се, че се яви!
Аз обаче мълчах и около сърцето ми сякаш се свиваше някаква длан, защото думите на моите другари ми звучаха като богохулство. Метуфер нагло заяви:
— За да заслужа ръкополагането си, аз също прекарах нощта в бдене и молитви, понеже довечера имам друга работа и няма да седя тука. Жрецът може да потвърди, че Амон и на мен ми се яви в образа на голяма делва за вино и ми наговори много свети неща, които не бива да повтарям пред вас. Но думите му бяха благи като вино в устата ми, та аз жадно ги слушах и поглъщах чак до сутринта.
След него и Мойсей се престраши:
— На мен ми се яви в образа на сина си Хор, кацна на рамото ми като сокол и рече: „Бъди благословен, Мойсее, благословено да бъде семейството ти, благословен да бъде трудът ти, та някой ден да влезеш в къща с две порти и да се разпореждаш над много слуги!“
Останалите също почнаха да обясняват в надпревара какво им бил казал Амон, говореха разгорещено един през друг, а жрецът слушаше усмихнат и кимаше с глава. Не знам дали разказваха сънищата си, или лъжеха. Знам само, че аз стоях клет и сиротен и мълчах. Накрая жрецът се обърна към мен, сбърчи обръснатите си вежди и строго запита:
— Ами ти, Синухе, ти не си ли достоен да бъдеш ръкоположен? Небесният Амон не ти ли се яви в някакъв образ? Не го ли видя поне като малка мишка? Защото той умее да се преобразява по безброй начини.
Постъпването ми в Дома на живота висеше на косъм и затуй събрах смелост и казах:
— На разсъмване свещената завеса се разлюля, но друго нищо не видях, нито пък Амон ми заговори…
Всички избухнаха в смях, Метуфер се тресеше, удряше се по колената и каза на жреца, че съм глупак. После го хвана за мокрия от виното ръкав и му прошепна нещо, поглеждайки към мен. Жрецът отново заговори строго:
— Щом не си чул гласа на Амон, аз не мога да те представя за ръкополагане. Но тази работа може бързо да се оправи, защото ми се струва, че си вярващ и имаш добри намерения.
След тези думи той се отправи към светилището и изчезна зад него. Метуфер се приближи до мен, изгледа окаяното изражение на лицето ми, усмихна се приятелски и каза:
— Няма страшно.
Ала в следния миг всички подскочихме от уплаха. В сумрака на залата прозвуча свръхестествен глас, който не приличаше на човешки и се носеше отвсякъде — от тавана, от стените, от колоните. Ние се озъртахме и се мъчехме да разберем откъде иде.
— Синухе, Синухе — отекваше гласът, — къде си ти, сънливецо? Яви се веднага пред лицето ми и се поклони, защото бързам и няма цял ден да те чакам!
Метуфер дръпна завесата, бутна ме в светилището и притисна главата ми към пода в поклон, който се прави пред боговете и фараоните. Аз обаче вдигнах поглед и видях, че светилището е огряно от ярка светлина и гласът идеше от устата на Амон:
— Синухе, Синухе, свиня и павиан ведно! Пиян ли спеше, когато призовавах името ти? Сега заслужаваш да те хвърлят в затлачен кладенец и цял живот с тиня да се храниш, ала заради младостта ти ще те пощадя, макар да си тъп, мързелив и мръсен. Защото аз проявявам милост към всеки, който вярва в мен, а другите пращам в бездната на царството на мъртвите.
Още много неща ми наговори гласът с викове, обиди и ругатни, но вече не ги помня и не искам да си ги спомням. Чувствувах се унизен и огорчен, защото, вслушвайки се по-внимателно, в бученето на свръхестествения глас долових гласа на жреца. Това откритие така ме потресе и ужаси, че вече нищо не чувах. Гласът замлъкна, но аз продължавах да лежа пред статуята на Амон. Жрецът дойде и ме изрита встрани, а другарите ми бързо започнаха да внасят благовония, помади, мазила за разкрасяване и червени одежди.
Всеки предварително знаеше задачата си. Аз си припомних моята и отидох в залата да донеса съд със светена вода и кърпи, за да измием лицето, ръцете и краката на божеството. Но когато се върнах, видях как жрецът плюеше по лицето на Амон и го триеше с мръсния си ръкав. След туй Мойсей и Нефру оцветиха устните, бузите и веждите му. Метуфер го намаза със свещена помада и кикотейки се, натри с нея мазната физиономия на жреца и собственото си лице. Накрая съблякохме божеството, измихме го и го подсушихме, както след ходене по нужда, облякохме му червена надиплена поличка, завързахме му престилка, на раменете му сложихме наметка и напъхахме ръцете му в ръкавите.