Отпивахме от виното, настроението ни се оправи и на душата ми олекна, защото вече не бях самотен.
— Синухе, приятелю мой, родили сме се в странно време — продължи Тутмос. — Всичко се движи и променя формата си като глина на грънчарско колело. Дрехите се измениха, думите и обичаите се измениха и хората вече не вярват в боговете, макар все още да се боят от тях. Приятелю Синухе, може би сме се родили, за да видим края на света, защото той е остарял, щом от построяването на пирамидите са минали хиляда, че и две хиляди години. Помисля ли си за това, иде ми да се хвана за главата и да заплача като дете.
Но той не заплака, защото пиехме мешано вино от пъстри чаши. Когато ги пълнеше, стопанинът на „Сирийската делва“ винаги ни се покланяше с отпуснати пред коленете ръце. Робът също дотърчаваше и ни поливаше да си измием ръцете. Сърцето ми се отпусна и беше готово да литне като лястовица пред прага на зимата, обзе ме желание да рецитирам стихове и да прегърна всички наоколо.
— Хайде да идем в някой публичен дом — предложи Тутмос и се засмя. — Ще послушаме музика, ще погледаме танцуващите момичета, та да ни олекне на душата и вече да не питаме защо, нито пък да искаме чашата ни да е пълна.
Платих на кръчмаря с едната гривна и му рекох да се отнася с нея внимателно, защото още е мокра от урината на една бременна. Шегата ми се стори много забавна, кръчмарят също се разсмя и ми върна шепа щемпелувани късчета сребро, така че можах да възнаградя и роба. Той ми се поклони до земята, а кръчмарят ни изпрати до вратата и ме подкани да не забравям „Сирийската делва“. Увери ме също, че познавал много млади и непринудени момичета, които на драго сърце щели да се запознаят с мен, ако им занеса от неговото вино. Но Тутмос вметна, че още дядо му бил спал със същите сирийки и затуй по-добре е човек да ги нарича бабички, а не сестрици. Какви шегобийци бе направило виното от нас!
Слънцето беше залязло, разхождахме се по улиците и аз изучавах онази Тива, която не знае що е нощ — уредниците на забавления се бяха постарали нощта в пищния им квартал да бъде светла като ден. Пред увеселителните заведения пламтяха факли, а върху стълбовете по уличните ъгли горяха лампи. Роби носеха паланкини на бегом и виковете на слугите пред тях се смесваха с долитащата от сградите музика и с крясъка на пияните. Надникнахме през вратата на една кушитска пивница — негри удряха с ръце и палки по тамтамите си, чийто страхотен тътен огласяше цялата околност. В надпревара с тях звучеше писъкът на първобитната сирийска музика. От нея непривикналото ухо изпитваше болка, но ритъмът й беше завладяващ и караше кръвта да кипне.
Никога дотогава не бях ходил в публичен дом и малко се боях, когато Тутмос ме заведе в „Котката и гроздето“. Беше малка чиста къща с меки постелки за сядане и приятно жълто осветление. Млади, според мен хубави момичета с начервени длани пляскаха в такт с флейтите и струнните инструменти. Когато музиката спря, те седнаха до нас и помолиха да ги почерпя с вино, защото гърлата им били сухи като слама. Музиката отново засвири и две голи танцьорки заиграха сложен, изискваш, много умение танц, който следях с голям интерес. Като лекар, бях свикнал да гледам голи женски тела, само че техните гърди, малки кореми и бедра не се бяха движили така примамливо, както тези.
Но от музиката в мен пак се надигна тъга и копнеж по непознатото, което ме привличаше. Едно от момичетата сложи ръката си в моята, притисна се до мен и каза, че съм имал поглед на мъдрец. Ала нейните очи не бяха зелени като Нил по време на летния зной, нито дрехата й беше от царски лен, макар че не покриваше гърдите й. Затуй пиех вино, не я поглеждах в очите и нямах желание ни да я наричам сестрица, ни да се забавлявам с нея. И нищо чудно, че последното, което си спомням и отнесох от публичния дом, беше злостният ритник на негъра и цицината на главата ми, когато се търколих по стълбите. Стана точно така, както беше предсказала майка ми Кипа — лежах край уличния ъгъл без късче мед в джоба, с раздърпана наметка и цицина на главата. Тутмос подложи силното си рамо да се облегна и ме отведе на кея, където утолих жаждата си с вода от Нил и се измих.